Точно седмица остава до окончателното решение за влизането на България в еврозоната – на 8 юли Европейският парламент следва да гласува дали страната ни ще стане 21-вата членка на еврозоната и ще приеме единната европейска валута от 1 януари 2026 г. Това е последната и окончателна стъпка, след като Европейската централна банка излезе с положителен доклад относно напредъка на България и изпълнението на т.нар. Маастрихтските критерии за сближаване – за инфлация, държавен дълг и дефицит като процент от брутния вътрешен продукт, дългосрочен лихвен процент и стабилност на валутния курс към еврото.

И макар перспективата вече да е ясна, нищо не е окончателно, докато не бъде направена последната крачка. "Всеки, който се който се е занимавал поне малко с това нещо, знае, че няма предопределеност – до последния момент, когато някой ти прави оценка, може да се случат много неща" –  посочва пред Радио България членът на Фискалния съвет и бивш заместник-финансов министър Любомир Дацов:

Рискът от спекулация с цените е по-скоро резултат от "напомпаните" в общественото мнение очаквания, които обаче в крайна сметка резултират в реално покачване на цените, смята Дацов:

"Винаги съм казвал, че политиката, която се провежда, трябва да е много по-изразена. От много години в България правим, както аз я наричам, "гранична политика", т.е. политиката покрива стандартите, но с малко. И това не е отсега, а от години. Но ние достатъчно и устойчиво покриваме тези стандарти и никой не трябва да се съмнява, че България покрива критериите. Но аз смятам, че трябва да бягаме по-бързо, т.е. скоростта на реформите с която бягаме, трябва да бъде по-голяма. Например с бюджета, защото фискалната политика е въпрос на спазване на определен тип правила.“

Инфлация има, но причината тя да не е толкова висока, се корени в това, че сме част от единния европейски пазар, смята той. Не вътрешната политика и фактори, а точно обратното – външните фактори стабилизират тези процеси, смята Дацов.

"Българинът определено забогатява, но същевременно с това се повишава усещането за несигурност. Много хора смятат, че наличието на динамика е нещо положително, но тя създава именно това усещане за несигурност. Затова чисто управленски бих намалил динамиката – например този натиск на заплатите в бюджетните сфери лично аз бих намалил, защото това е причината да се реализират част от тези усещания", добави икономистът.

Напълно нормално и обяснимо е, че решението за еврозоната е по-скоро политическо, отколкото икономическо, смята финансовият експерт Дацов. На сходно мнение е и Стоян Панчев, съпредседател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Но и според Панчев, който е противник на въвеждането на еврото в България, вече влизането на страната ни в еврозоната е почти напълно сигурно.

"Остават въпросителни, но наистина вероятността да имаме положителен отговор на доклада е голяма. Въпросът е евентуално да има някакво политическо решение, което да отложи влизането ни, но това е малко вероятно", добави съпредседателят на ЕКИП.

Политическото решение в голяма степен е предизвестено. Факт е също, че половин година преди официалното разплащане с евро в България да стане реалност хората вече изпитват притеснения относно евентуален ръст на цените и финансова невъзможност да посрещнат основни разходи. В настоящия момент и двамата икономисти, макар единият "за", а другият "против" еврото, имат консенсус по един въпрос – държавата, въпреки гръмките заявки, че ще парира всякаква спекула, едва ли ще се справи.