На 21 юли честваме свети пророк Иезекиил и преподобни Симеон, юродив заради Христа, както и преподобни Йоан.

Светият пророк Иезекиил е Старозаветен пророк, живял през VI век пр.н.е. По време на второто нашествие на вавилонския цар Навуходоносор, на 25-годишна възраст е отведен във Вавилон в плен, заедно с много други евреи.

Там, на 30-годишна възраст, във видение му било разкрито бъдещето на еврейския народ и на цялото човечество. От тогава насетне започва пророческото служение на пророк Йезекиил.

Особено важни са две видения на пророка - за храма Господен, изпълнен със слава – предобраз на освобождението на човешкия род от греха и учредяването на Христовата Църква (Йезекиил 44:2) и видението за сухите кости на полето - предобраз на всеобщото възкресение на мъртвите и вечния живот в Царството Божие (Йезекиил 37:1-14).

Пророкът изобличавал евреите, които заедно с халдейците се отдавали на идолослужение, за което бил разкъсан на парчета, като го вързали за диви коне.

Пророчествата му са събрани в книга, носеща неговото име, която влиза в състава на Стария Завет на Библията.

Свети Симеон, юродив заради Христа и неговият събрат подвижник Йоан били сирийци и живели през VI век в град Едеса.

Били приятели още от детство. И двамата били от богати семейства. Когато Симеон бил на 30 години, а Йоан на 24, те пътували до Йерусалим за празника Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен. На връщане разговаряли за спасението на душата. Изпратили слугите напред, а те тръгнали пеша. Когато стигнали до река Йордан, видели манастири и двамата били обзети от неудържимо желание да напуснат света и да прекарат остатъка от живота си в монашески подвизи.

След като прекарал известно време в манастир, свети Симеон се разпалил от желание да засили подвига си, като отиде дълбоко в пустинята и се подвизава там. Йоан решил да сподели с приятеля си отшелническия живот.

След много години подвижнически живот Симеон и Йоан постигнали пълно безстрастие и висока степен на духовност.

Тогава, вдъхновен от Бога, свети Симеон напуснал пустинята и се върнал в света. В голямото си смирение светият подвижник усърдно се молел на Бога да му даде да служи на ближните си, без да вкуси прослава, и избрал за себе си трудния подвиг на юродството заради Христа.

Държал се като луд, вършел странни неща, за което бил подложен на подигравки и побоища, а същевременно тайно вършел добри дела, без похвала или благодарност от хората.

Преподобни Йоан високо ценял своя духовен брат и когато някой го посещавал в пустинята за съвет и молитви, неизменно ги насочвал към юродивия Симеон.

Преди смъртта си свети Симеон се заключил в колибата си и като прекарал три дни в непрестанна молитва, се отправил към Господа. Погребали го при бездомните и скитниците. Когато носели тялото му, някои от жителите чули прекрасно църковно пеене, без да разбират откъде идва то.

Преподобни Йоан последвал своя приятел и мирно се оттеглил при Господа.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".