Лекции по български език, но също и семинари по превод, разговори за новите тенденции в съвременната българска литература и култура, традициите, фолклора, срещи със днешното ни кино… всичко това присъства в програмата на 62-ото издание на Летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти, който започна на 13 юли и ще продължи до 2 август 2025 г. в ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

Това е най-старият подобен форум у нас – провежда се над шест десетилетия без прекъсване, с изключение на една година по време на пандемията. Основен организатор е Софийският университет и по-специално Факултета по Славянски филологии, с участието на лектори и от катедра "История", както и от Института по български език към БАН. Привлечените преподаватели са част от екипа на Националната програма "Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина", които се занимават и с изготвяне на т.нар. стандарти за изучаване на български език като чужд, според изискванията на общата европейска езикова рамка.

• Вицепрезидентът откри 62-ия Летен семинар по българистика в София

През 2025 година в Летния семинар по български за чужденци в София се включват повече от 80 участници от 26 държави. "Има и доста напреднали, със задълбочени познания по български, но мотивацията на всеки един от младите хора е различна" – казва ни доц. Атанас Атанасов, директор на семинара:

"По-начинаещите са хора, които изучават някакъв славянски език в държавите, от които идват и почти не са се сблъсквали с български, но имат желание да навлязат повече в езика ни. И вече като се запалят по езика и по българската култура, те се връщат нееднократно в страната ни. Основната група са от европейските държави, но азиатците не са нещо ново за семинара. И в Япония, и в Китай българистиката има много дълбоки корени. В няколко японски университета се изучава много сериозно български. Дори тази година имаме 7 японци в семинара и мисля, че няма дори и европейска държава, от която да идват толкова много българисти. Китайските студенти също са такава група. Нашият университет отдавна поддържа добро сътрудничество с Пекинския университет откъдето пристигат специализанти при нас всяка година. Интересът към българския език при тях се задълбочава и това е част и от държавната политика и взаимоотношенията на по-високо равнище между двете държави. В азиатските държави наблюдавам голям интерес въобще към културата на България. Интересуват се от нашия фолклор, от литературата, българската музика и въобще всичко, до което се докоснат тук им е интересно. Предвидили сме доста богата културна програма. Има и две екскурзии – едната е до Пловдив и Бачковския манастир, а след това до Копривщица. Още първата лекция за по-напредналите участници в семинара е озаглавена "За българските азбуки", така че още там те ще се запознаят с глаголицата и как впоследствие се развива кирилицата. Отделно, по време на семинара ще има и посещение в Националната библиотека, където ще се докоснат до българските ръкописи – това е свързано и с честването на 1170 г. от създаването на глаголицата."

Риода е от Япония, записал е специалността "Езикознание и история на славянските езици" в Университета на Киото. Сега е на 22 години, но вече е избрал българския език за поприще, в което ще се развива и ще гради научна кариера. Много харесва България най-вече заради древната ни история и заради езика:

"Аз обичам славянските езици и съм изучавал първо старобългарски, а след това поисках да изучавам съвременен български език и така започнах преди две години – разказва японецът Риода пред Радио България. – Най-много ми харесва това, че думите в българския са много стари, обичам да уча за вашата древна култура. Аз много искам да има по-голяма дружба между България и Япония. Най-много харесвам великата история на България. Мисля, че България е родината на цялото славянството и ролята ѝ винаги е била много важна за цялото славянство. Интересува ме транс-славянският език и изучаването на старобългарски много ми помага в това. Сега съм първи курс в магистърска програма. Искам в бъдеще да стана професор по славянски езици и мисля, че българския и старобългарския ще ми помогнат да стигна до целта."

"Има много университети в Италия, в които може да се учи български, както и в университета в Болоня. От две години уча езика, много е труден, защото това е първият ми славянски език, не съм учил нито руски, нито някой друг славянски език. Идвах в България преди на екскурзия със семейството си и с приятелката ми. Беше много хубаво. Много ми харесва българският език, затова съм тук. Искам да знам повече за езика и културата на страната."

Вижте също:

• Международен семинар за българисти във Велико Търново – традицията продължава

Снимки: СУ „Св. Климент Охридски“ - ФСФ, Гергана Манчева