Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Елеонора Едрева изследва старите багрилни техники на България

Завръщането ѝ у нас е предшествано от срещи с индианците в САЩ

Снимка: Fulbright Bulgaria

Багрене с цветовете от природата – това е темата, която е избрала да изследва с етнографски подход героинята на днешния ни разказ. Тя е млада българка, която житейски обстоятелства отвеждат в САЩ още в невръстна детска възраст. В Чикаго Елеонора завършва бакалавърска степен по литература, а с магистърска програма продължава в Ню Мексико – щат, който самата тя нарича "резерват на индианците".

Днес Елеонора е специализант по програмата "Фулбрайт" и се е фокусирала в областта на текстилното изкуство. Темата на научната работа, която я върна в България носи в себе си заряда на екологията. Изследователката иска да събере знания от старите българи за естествените багрила, които те са използвали в изработката на облеклото, килимите и завивките си. 

Елеонора Едрева в БНР

Приемаща институция на специализантката от САЩ е Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в София. Те поканиха Елеонора Едрева да изнесе лекция пред по-широка аудитория, а темата беше "Традиционно и съвременно багрене с естествени багрила в България". Тя провокира сериозен интерес у българската публика, а Елеонора сподели наблюденията си, че в България вече почти никой не практикува този род екологично багрене."Лекцията мина много добре, въпреки че това е първото представяне, което правя на български. Имаше много въпроси и от всички разбрах, че това е тема, върху която много рядко се правят научни изследвания" – споделя Елеонора Едрева пред Радио България:

"Не знаех какво да очаквам преди да пристигна, не намерих много информация в мрежата. Първо отидох в Чипровци – единственото място, за което знаех, че ще намеря поне малко сведения по темата. Там е Никола Николов – химик, учител и директор в местното училище, който е посветил много време и енергия да се запазят добре местните багрилни традиции. За съжаление, заради напредналата му възраст, не успях да се срещна с него. Той обаче е водил кръжок по естествено багрене в училището и аз се запознах с много хора в града, които още си пазят записките от пробите в този кръжок. Но за съжаление никой не се е заел сериозно да продължи тази тема. Сега има някои хора, които се занимават с тъкачество в Чипровци и се опитват да правят експерименти и проби."

Със своя научен проект на тема багрене с естествени материали Елеонора пътува и до други места в страната, където има последователи на старите традиции. В Етнографския музей на открито "Етър" край Габрово тя открива една занаятчийка, която се занимава с багрене. "За съжаление и там е имало прекъсване в на традициите и майсторката сега сама се опитва да възроди старите знания и да прави експерименти с местните растения. Любопитно е да се види кои треви са багрилни, и кои не, а и какви са цветовете, които се получават" – споделя наблюденията си изследователката от САЩ.

За себе си Елеонора казва, че е родена в България, но още докато е малко момиче, семейството й се пренася да живее в Чикаго. Въпреки това никога не престават вкъщи да говорят на български. Тя и сестрите й (родени в Чикаго) владеят езика перфектно, а това ѝ помогнало да продължи със своя проект в България. Интересът ѝ към техниките за багрене обаче е провокиран от начина на живот на индианците в Ню Мексико:

"Те са си запазили много добре културата и традициите, а текстилните им традиции са много силни – в тъкането и в багренето. Оттам започнах да се интересувам от тази тема, защото ми беше интересно и как тези индиански племена са успели да съхнанят така добре своите традиции и успяват да живеят едновременно в съвремието, и в света на техните прадеди чрез вярата, занаятите и различни практики. Тъкмо това много ме вдъхнови да кандидатствам по този проект, така се появи идеята да се върна в България. За мен е важно да разбера състоянието на нашите текстилни традиции. Струва ми се, че хората, когато са преминавали през трудности и асимилация, както индианците например, за тях става важно да съхранят традициите и да ги предават на следващите поколения."


Техниката на багренето при индианците е много подобна на тази в България – разказа ни още Елеонора Едрева. И тъй като в най-голяма степен тя зависи от местните растения, сънародничката ни се опитва да изучи специфичните багрилни растения в България. Но техниката е една – събира се цвят или листа, кипва се вода и тогава се потапя и влакното, което ще използваме за багрене. Най-често се е използвала вълна. Интересното е, че вълната и коприната много по-добре се поддават на багрене, отколкото памукът, ленът и др. Това са знаели и индианците, и българите, затова са използвали изделия от животински произход, когато са обагряли своите тъкани.

Изследователският проект на Елеонора Едрева вече е приключил, но по свое решения тя ще остане трайно в България. Вижда положителните страни на своята родина и смята, че тук има прекрасни условия за живот и развитие за всеки млад човек, който, като нея, иска  да работи в областта на науката. Тя беше специален гост в предаването "България днес" на Радио България – чуйте го ТУК.


Снимки: Fulbright Bulgaria, Гергана Манчева


По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30