Идвам в България да се зареждам с нови чувства – това сподели с нас Десислава Цветкова, която прекарва 14 години в столиците на Обединена Европа, работейки в администрацията на Европейската комисия. Отскоро Десислава отново е в родината си и черпи вдъхновение от българските поети и от културния живот, който, по думите ѝ, е много богат и разнообразен, особено в София: "Животът в един прекрасен уреден свят не ти дава дълбочина на чувствата. Докато тук, в България, където има проблеми, животът дава дълбочина и един друг ракурс, с който можеш да погледнеш към света и да изпиташ желанието да го промениш".

Преди дни сънародничката ни представи своята нова, седма по ред стихосбирка, озаглавена "Звездно пристанище". Тя създава един ароматен свят, изпъстрен с ярки метафори и свежи образи. "При авторката се забелязва и непрестанен стремеж към универсалност на преживяванията и отразените възгледи" – пише поетът Димитър Милов в рецензията си към книгата, а поетесата се радва на много приятели и почитатели, които я харесват заради топлата усмивка и искрените думи, които вплита не само в стихове си, но и в общуването си с хората.

Наричат я просто Деси, но тя е една борбена българка, която не спира по пътя към нови и нови "звездни пристанища". Досега е успяла да си проправи пътечка към издания за поезия на различни континенти – нейни стихотворения са публикувани в сборници и списания в Белгия, Румъния, Сърбия, Албания, Индия, Великобритания, САЩ, Индонезия, Русия, Мексико, Бангладеш. Десислава Цветкова е приета за член на фламандското дружество "Партия за поезия". Участва в написването на многоезична поема към Фламандския културен център в Брюксел, а нейни творби са публикувани в сборника на Европейската комисия "Музика на езиците" и изданието "Поети" към ИнтерЛитраТур, Белгия. Носител е на приз от Международния поетичен фестивал през 2022 г. в румънския град Брашов. И не на последно място, превела е на английски, френски и  немски език няколко български автори, включени в антологията "River of words".

Усеща писането като необходимост. "Започнах да пиша още като дете и после цял живот съм изпращала стихотворения в различни списания. А първата ми стихосбирка я издаде майка ми, и то с пари, които съм изпращала до нея от чужбина. Това беше през 2007 г." – спомня си Десислава Цветкова и продължава:

Скоро след завръщането си в България Десислава Цветкова започва нова и по-творческа работа. В момента тя е редактор в едно голямо университетско издателството. Да носи повече дисциплина и отговорност се е научила от работата си в европейската администрация:

"В Люксембург и в Белгия се научих на много повече отговорност, повече сериозност, деловитост, но също така и на това, да отстоявам себе си – разказва Десислава Цветкова пред Радио България. – Защото ние, българите, отиваме там и сами се справяме с всяко едно ново предизвикателство, работим в международна среда, която се усеща и заради езиковата бариера. Колкото и добре да знаеш даден език, ти не можеш да си напълно перфектен.Това донякъде е пречка, но пък те изгражда като характер и там се научих да бъда много стриктна, да проверявам всяко нещо, преди да го използвам в моята работа. Въпреки, че в администрацията дейността е еднообразна, това беше отговорна и хубава позиция, защото работиш за бъдещето на Европа. А всички ние чакаме това бъдеще да стане все по-добро за нас. От тези държави можем само да се поучим, те имат една начална преднина, заради по-високия стандарт и ние не можем много лесно да пренебрегнем предимствата им. Но поне можем да направим така, че да няма вече у нас сива икономика и да спазваме законите. С поезията си аз се опитвам да внеса някакъв лъч светлина и надежда в ежедневието на хората тук и, надявам се, че успявам."

Деси Цветкова споделя, че най-често черпи вдъхновение от други български поети, но дава за пример и нежната лирика на Хайри Хамдан, /палестински поет, който повече от 40 години живее в България и превежда българска литература на арабски – бел. ред./. Той също присъстваше на премиерата на "Звездни пристанища". "Когато прочета нещо негово, аз усещам прилив на чувства и вдъхновение", добавя поетесата. По думите ѝ, в дъждовните дни вдъхновението идва по-трудно, но ако отидем в парка в недъждовен ден, ще видим света по-слънчев и хубав.

"Красотата е навсякъде около нас, само трябва да погледнем към нея" –споделя творческата си философия Десислава Цветкова:

"Всяко нещо е поправимо, това трябва да ни дава оптимизъм. Разбира се, когато става дума за изгубени човешки животи, това не се поправя, но трябва да се спазват правилата, те са за всички. Когато се върнах в България я открих много променена към по-добро. Дори само това, че вече във всички магазини се издават касови бележки. Преди да замина не беше така. Това е нещо елементарно, но от това постъпват данъците в държавата. Също така виждам, че София става модерна, благодарение на някои авиокомпании – градът става много достъпна туристическа дестинация и пристигат много чужденци. Наричат София "гурме столица" на Балканите и това може само да ме радва. Освен това младите хора тук са много будни. Има една много търсеща и будна прослойка, която може да промени много нещата тук. Намирам, че хората изглеждат щастливи и не са мрачни, както понякога ни се струва. Да, в студеното време като върви по улицата човек, може да изглежда мрачен и навъсен, но щом седне с приятели някъде, той веднага се усмихва и се озарява" – споделя Деси Цветкова радостта си от това отново да е при приятелите в София.

При своите дългогодишни контакти с безброй хора в чужбина, тя откроява българите, които е срещнала там като хора с патриотичен и дори възрожденски дух. Навсякъде българите са активни чрез своите асоциации, организации и културни центрове. Българите зад граница имат активен културен живот. Те канят български писатели, творци, поставят се пиеси, идват певци, групи и всякакви изпълнители. Всичко това се прави с цел да се съберат хората и да са заедно, чрез нещо българско – казва ни Деси Цветкова като човек, прекарал не малка част от кариерата си зад граница.

"Една от най-хубавите черти на българина е тъкмо самобитното изкуство. Ето, в Белгия се провежда фестивал на балканската музика и той е сред най-посещаваните фестивали. Идват освен българи и сърби, румънци и черногорци, босненци. Нарича се "Балканфест" и се организира от местен човек, белгиец. Там се изпълнява българска етно музика, то не е чист фолклор, но нашите музиканти създават невероятна атмосфера. Става едно забавление, истински празник и музиката сближава хората, които са дошли да слушат и да танцуват. Нашата музика е много ритмична и това кара хората да се веселят. Там е идвал Теодосий Спасов с неговия кавал и съм водила чужденци на негови концерти, получава се невероятна фиеста."