Съчетанието между предприемаческа дейност и социална цел само по себе си е предизвикателство. Всички социални предприемачи обаче казват, че си струва. Защото основният смисъл на съществуването на социалното предприятие е постигането на положително въздействие в една или няколко обществени сфери, а това означава по-добър живот за всички. Бизнесът в името на социална кауза, превръща социалните предприемачи в агенти и двигатели на социалната промяна. 23-годишният американец Лоугън Фахи е един от тях. Той живее и работи в Кливланд, Охайо. Започва да се занимава със социална дейност едва 18- годишен. Срещаме се в неговата социална пекарна „Bloom bakery” - едно уютно място, в което се предлагат много вкусотии, приготвени от ... бивши затворници.
„Когато през 2012 година завърших гимназия започнах да работя в Акрън, Охайо за неправителствена организация. Това НПО работеше с малолетни престъпници, които се сблъскват с големи трудности при търсенето на работа, след като излязат от затвора. Намерих фирма, с която започнахме да наемаме такива младежи за косене на трева. Започнах да работя и с фондация „Дейтън“. Тяхната цел е да включат обратно в обществното бедните и бездомните, социално изключените“, казва Лоугън.
Всъщност, социалната промяна - независимо дали я търсим в малката общност или голямото общество - би била невъзможна без личното участие и ангажираност, в това е убеден Лоугън Фахи. Затова през 2014-а година решава да създаде „Bloom bakery” - социалната пекарна, която вече четири години успешно дава работа и възможност за реинтеграция на хора, излезли от затвора.
„Установихме, че в нашия град няма такава пекарна. Не знаех нищо за този бизнес, затова потърсихме за помощ и консултация човек от Англия, основал много такива пекарни по целия свят“, казва още той. Избира да помага на по-възрастни хора, излезли от затвора.
„Тук те се научават не само да приготвят богато разнообразие от сладкиши и печива, но формират и социални умения – да работят в екип, да комуникират с клиенти, да спазват работна дисциплина, да организират времето си и да получат увереност в собствените си сили. Преди това обаче преминават специално обучение“, подчертава 23-годишният американец. Желанието и упоритата му работа да промени живота на уязвими групи хора, да ги учи на нови умения, да правят бизнес в името на социална кауза, го превръщат в успешен млад социален предприемач. Със стереотипите на посетителите няма особени проблеми, тъй като „хората приемат идеята, че трябва да се дава втори шанс“.
Лоугън казва, че досега не е имал проблеми и с неговите служители. "По данни около 40% от излезлите в затвора се връщат обратно там. Но когато човек има работа, процентът на върналите се в затвора е по-малко от 10, което е доказателство, че социалното предприемачесто е пътят към социалната промяна." Промяна, за която помага и постоянството. Защото, по неговите думи, след като преминат през едногодишната програма на реинтеграция, много от служителите му успешно намират следваща работа, която е по-престижна и по-добре платена.
Труден, но много смислен е пътят на социалното предприемачество. В това е убедена и Мая Донева – един от създателите на Социалната чайна във Варна. Чайната е един от добрите примери на прохождащото в България социално предприемачество - пространство, което подава ръка на млади хора, които излизат от Домове за деца, лишени от родителски грижи. Всички знаем за огромния проблем, пред който се изправят тези деца. Без близки, които да ги подкрепят, без финансови средства, без изградени социални умения, на прага на своята зрялост, без да знаят как да продължат образованието си, как да търсят работа, как да се реализират и накъде да поемат. За част от тези деца Мая Донева е приятел, съветник, учител, работодател и спасител.
„Бяхме доброволческа група, която работеше с младежи от Домове. Видяхме обаче, че това, което правим, няма дългосрочен ефект, а има ефекта по-скоро на анимация. И въпреки, че имахме разработена програма и много хора, които подаряваха от времето си, децата порастваха в младежи, които са в абсолютна безпътица, когато трябва да напуснат Дома. Затова решихме да създадем място, което да ги подкрепя дългосрочно и да им осигури работа в периода между Дома и истинския живот, за да не поемат по лош път“, казва Мая Донева. Така, в края на 2014-а година, в сграда, осигурена от Община Варна, се „ражда“ Социалната чайна. Вече близо четири години Мая и доброволците включват младежите в обучение и заетост, с надеждата за успешна интеграция в обществото и на трудовия пазар. "Трудно е, но до сега не сме връщали млад човек, който е имал нужда от нашата помощ. Защото знаем, че направим ли го, в голям процент този младеж ще започне да се занимава с нещо незаконно."
Димитър, Петър и Мехмед съвсем скоро са се разделили се с Дома за деца, където са израснали, защото са навършили пълнолетие. „Излизаш буквално гол и бос и не знаеш какво да правиш и накъде да поемеш“, казват те. На всеки историята е различна, а пътят - труден. Вече навършили 18 години съдбата ги среща с Мая, която им подава ръка в Социалната чайна.
„Чайната ни даде работа в труден момент. И дори, когато ни правят забележка при грешки от наша страна, го правят не с мисълта да ни обидят, а с обич и с идея да го разберем и да не се повтаря. Научиха ни да не закъсняваме, как да се държим с клиентите, с колегите и как да се справяме сами“, казват с усмивка и благодарност трите момчета.
Труден в действителност е пътят на младите хора, които излизат от Домовете за деца, потвърждава и Евгения Йорданова, дългогодишен директор на Дома за деца в Благоевград, вече пенсионер.
„Истината е, че децата в Домовете са обречени на тъжен живот. Защото близките им са ги изритали в пространството. Най-тежкото е, когато нямаш пред себе си, зад себе си, до себе си и около себе си човек, който да те обича. И когато ти не познаваш любовта, се смяташ за аутсайдер. Трагедията е много голяма, защото отиваш до кофите за боклук“, казва тя и допълва, че социалното предприемачество е наистина необходимо. „Да помогнеш на един човек, особено на едно дете, което с нищо не е виновно, че е дете на любовта, родено и изхвърлено на улицата, това е нещо свято“, допълва Евгения.
Най-важната характеристика на социалното предприемачество е изразения социален ефект, който се изразява във влагане на генерираните приходи за подпомагане на целевите групи.
„При нас няма, като в една нормална фирма, в края на годината да се събират акционерите и да разделят печалбата. Ние мерим печалбата, но я известираме обратно в социалния ефект“, категорична е Мая Донева. Проблемите, с които продължават да се сблъскват, макар и рядко, като социално заведение, са стереотипите на хората. „Нагласите са грешно представени, опитваме се да ги борим с различни събития за човешките права – как човек приема различните и какво точно е различното. Основният ни проблем обаче е с държавата, която ни третира наравно с всички останали заведения. Имаме същите данъци, трябва да отговаряме на същите условия от контролните органи“, казва още тя и се надява в скоро време да има рамка, която да определя профила и облекченията за социалното предприемачество.
Eла, да влезем заедно в дъхавата кухня на баба Вяра! Ще седнем на дървените столове с меки възглавнички и заедно с баба Вяра и внучката й Верчето, ще се насладим на поредната интересна история, която някоя от гостенките им разказва. Ще опитаме от червеното винце и печените орехи и със сигурност ще научим някоя позабравена рецепта. А независимо..
С вкусна питка и мед посрещнахме тази сутрин празника на пчеларите в студио 2 на Радио Благоевград . Този подарък направи за екипа ни Ралица Петкова, потомствен пчелар от Благоевград, която беше наш гост по повод деня, в който почитаме свети Великомъченик Харалампий, покровител на пчеларите и на меда. Тя припомни, че празникът на..
В предаването "С усмивка в събота" освен с усмивка, посрещнахме съботното утро и с йога. По-специално йога, подходяща за деца. Чрез игрови подходи и забавни асани (пози), йогата не само помага на децата да развият по-добра физическа координация, гъвкавост и сила, но и предлага чудесни възможности за подобряване на концентрацията и управлението на..
300 хиляди сигнала са обработени са подадени в Националния център за безопасен интернет от януари до септември миналата година. Тревожната статистика сочи, че броят на обработените сигнали е пет пъти повече в сравнение с цялата 2023 година. Това каза за Радио Благоевград Мирела Христова, психолог в екипа на Центъра. Още..
Три граждански организации обявиха национален бойкот на всички хранителни магазини в България на 13 февруари. Движение „Системата ни убива“, Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи призовават гражданите да не пазаруват в този ден в знак на протест срещу високите цени на хранителните стоки. Според организаторите, цените..
Бившият депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Владислав Панев разкритикува идеята за въвеждане на таван на надценките върху храните, като заяви, че подобни мерки не дават очакваните резултати. В интервю за предаването “Събития и личности” той припомни неуспешните опити за контрол на цените по времето на правителствата на Андрей..
Достъпът до природните забележителности в района на петричкото село Ключ вече е по-лесен и безопасен, след обновяването на основните екопътеки. Това стана факт още през миналата година, благодарение на усилията, труда и средствата, вложени от страна на местната власт, на спонсори, като най-големият е таксиметрова фирма от София, на Сдружение..