Когато във вените тече каракачанска кръв или кратката история на фамилното име Какаглипеи

Екатерина Чолакова е млада, напориста и силна жена. Майка на три деца, която е бъдещ агроном и председател на Сдружението на картофопроизводителите в град Самоков. 

Мечтата й е да обедини  земеделските производители в района и заедно да отстояват своите искания и права. 

А как Екатерина е толкова целенасочена и смела?!

Отговорът донякъде се крие в историята на нейното бащино фамилно име – Кучиева. 

Екатерина с гордост споделя, че е наполовина каракачанка и във вените си носи  енергията на този етнос. И така постепенно се разплита историята на фамилното име – Кучиеви, което е свързано с прапрадядо каракачанин,  увиван в материя наричана „кочина“. А заради това, по-късно, нейните родственици са преименувани на „Кучиеви“.  Все пак истинското каракачанско бащино фамилно име на Екатерина е Какаглипеи. 

Тя от малка знае, че сърцето й принадлежи на този забележителен етнос, който винаги и бил в планинските райони – Стара планина и Рила. А основният поминък на каракачаните е овцевъдството - стадото каракачански овце, пазено от каракачанското куче. 

Хората от тази общност са наричани последните номади, а в превод от турски език „кара“ – черен и „качан“ – беглец или „черните бегълци“, най-вероятно е заради тъмния цвят на носиите, които въпреки това са много колоритни. 

Днес каракачани има и в Дупнишко и Самоковско. Сред тях е и Екатерина, която с умиление разказва за своята автентична носия, ушита от баба й по бащина линия. 

Екатерина даде и описанието на каракачанските носии.

В мъжката носия елекът е чамандан, ризата – кампсо, поясът – зонар, а в женската носия кърпата с накити се нарича лимодет, престилката – подгя, забрадката - бона, ръкавите - маника, чорапите – патуни.