GDPR по български

Промените въвеждат 10 критерия, които журналистите трябва да спазват, за да не попаднат под ударите на новия закон. Той предвижда налагане на глоби, ако Комисията за защита на личните данни прецени, че в даден случай свободата на словото не надделява над правото на обект на журналистическо разследване да не бъде поставян във фокуса на общественото внимание. По думите на експерта по медийно право Симона Велева България е единствената страна-членка, която въвежда подобен широк набор от критерии, които трябва да се спазват от страна на журналистите. От Съюза на българските журналисти излязоха със становище, в което се казва, че „тези поправки практически ще лишат журналистите от възможността да упражняват свободно професията си“. От медийната организация ще търсят съдействието на Европейската федерация на журналистите, Международната федерация на журналистите и „Репортери без граници” за отмяната на Закона за защита на личните данни. От Асоциацията на европейските журналисти - България също изразиха сериозни притеснения и критика към решението на парламента да приеме в тази му форма Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, с който се цели хармонизирането на вътрешната уредба с Общия регламент за защита на личните данни 2019/679 (GDPR). АЕЖ-България призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание.

„По никакъв начин в регламента не е поставено изискване журналистите и медиите да бъдат поставени под тази шапка, напротив. Това, което казва GDPR, това, което казва разпоредбата, която беше по един превратен начин приета в нашия закон е, че медиите и журналистите трябва да бъдат изключени от тази защита на личните данни. Тук е големият проблем, че ако те бъдат обратно включени, благодарение на тези 10 критерия те попадат автоматично под ударите на огромни глоби, защото измененията в закона не предвидиха възможност медиите и журналистите да бъдат по-леко наказвани“, каза за Радио Благовград адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“.

Новоприетите критерии дават право на Комисията за защита на личните данни да преценява дали журналистите не са нарушили правата на засегнатите от техните материали. Наред с въпроса дали Комисията за защита на личните данни ще може адекватно да тълкува обществената значимост на случаите, за които бъде сезирана, стои и опасението, че новият закон може да повлияе негативно на журналистите – те да започнат да се самоцензурират.

В звуковите файлове чуйте коментарите на журналистите Димитър Стоянов от екипа на "Бивол", Драгомир Николов от списание „Икономист“, на разследващия журналист от Нова тв Марин Николов, медийния съветник Елена Фурнаджиева и на Иван Бедров - ръководител на Българската служба на Радио Свободна Европа.