„Има две думи в българския 19 век, които обозначават цели периоди, цели движения. Първата – и по време и по значение – е „Въпросът“: така се нарича десетилетното българско усилие за извоюване на независима църква, която е създадена през 1870 година с учредяването на Българската Екзархия, обозначаваща ясно националните граници, залегнала в основите на решенията на Великите сили за българска автономия след Априлското въстание, а другата дума символ е „Съединението“, с която се обозначава обединението на автономната област Източна Румелия – изкуствено създадена по силата на Берлинския договор – с Княжество България през 1885 – 1886 година. Източна Румелия е създадена съзнателно като втора българска държава, тя има изключително българско управление – и генерал-губернаторът е българин, и висшият орган, Постоянният комитет, мнозинството от местния парламент – Областното събрание, е българско... тя живее български живот“, припомни проф. Петко Ст. Петков в разговор с Иван Лазов, прозвучал и в днешното издание на предаването на Радио Благоевград за история и национална култура „Изгрей зора“.
По-нататък в разговора проф. Петков анализира както значението на акта на Съединението, завършил практически с друго събитие, което ще честваме на 22 септември – обявяването на независимостта на България, така и някои негативни аспекти от случилото се: „На всяко историческо събитие трябва да се гледа от различни страни“, напомни Петко Ст. Петков, пояснявайки, че Съединението реално трябва да премине и през криза, предизвикана от самото събитие, и през признаването на цар Фердинанд, избран за владетел след отстраняването на Александър I – признаване, осъществено едва през 1896 г. "Имаме пълно съединение едва с признаването на обявената независимост на България и последвалото нейно признаване от международната общност, а това е едва през 1909 година"...
Можете да чуете целия разговор:
В дигиталната ера все повече хора търсят достъпни и бързи решения за своите проблеми – включително и в правото. Пример за това е реален случай, в който IT специалист печели дело срещу НОИ без адвокат, с помощта на генеративен изкуствен интелект. Зад тази история обаче се крият сериозни въпроси: може ли алгоритъм да замени адвокат? Какви са рисковете..
Oбщина Благоевград и спортните клубове на територията на областния център организират безплатни занимания за учениците през лятната ваканция. Те стартират от 1 юли, като се провеждат по предварително изготвен и утвърден график. В програмата са включени различни видове спорт, сред които лека атлетика, плуване, баскетбол, футбол, таекуондо-до, бокс,..
Ученици от България, Турция и Северна Македония видяха отблизо най-новите и интересни разработки от света на роботиката, дело на учените от БАН. Това стана възможно по проект на тема „Изкуственият интелект има ли бъдеще“, изпълняван от сдружение „Неврокоп“ с председател Рахим Арнаудов. В Дома на културата в град Гоце Делчев пред младите хора беше..
През 2024 г. България се превърна в най-горещата точка на Европа. Хиляди хектари прекрасни гори изгоряха. Но сред пламъците изгря и една нова сила – силата на обществото. Благодарение на усилията на доброволци, дарители и активни граждани, опазихме част от нашата природа. Именно затова Доброволно формирование „Георги Измирлиев – Македончето“..
Животът тече на бързи обороти и едва смогваме да изпълним всички задачи. Влизаме от роля в роля, ту на работа, ту у дома и навсякъде имаме нещо несвършено, което не търпи отлагане. Плановете винаги са свързани с още натоварване, грижа за близките, изкарването на пари, плащането на сметки. Всичко трябва да бъде свършено, гонейки срокове и дати. В..
Благоевградска публика се срещна с Дима Кисьова, която представи в Регионалната библиотека „Димитър Талев” дебютната си поетична книга „Крилати многоточия”. Редакторката Камелия Кондова я нарича „Книга –сърце. Момичешко сърце – влюбено и разочаровано, окрилено и... много близко до огъня. Но...в крайна сметка – феникс!” Дима е родена на 10..
В предаването „Сюжети от деня“ продължаваме да търсим различни гледни точки по тема, която засяга много хора у нас – страхът и тревожността, свързани с предстоящото въвеждане на еврото. Макар че това е икономически процес, той неизбежно засяга и психиката ни – провокира усещане за несигурност, притеснение от загуба на контрол и дори съпротива към..