Това заяви в предаването за история и национална култура на Радио Благоевград „Изгрей зора“ днес доц. Стефан Дечев, във втория разговор, посветен на проблемите в българо-македонските отношения...
„Нито българският, нито македонския исторически разказ за, например, Втората световна война могат да ни представят нейната сложна картина, в която старият илинденец Панко Бръшнаров, участник в Илинденското въстание, доброволец в българската армия по време на Първата световна война, след нея – през 20-те и 30-те години на миналия век: член на Югославската комунистическа партия, който през 1941 година става член на Българския акционен комитет и посреща българската армия с цветя, след което – разочарован от българското управление, се включва в съпротивата на партизаните, става втория човек на антифашисткото събрание на 2 август 1944 г., на което се взима решение за създаването на федеративна македонска единица в рамките на Югославия, в която официалният език да бъде – както се казва в решението – „народниот македонски язик“, и накрая завършва живота си в Титовите лагери, тъй като начинът, по който се изгражда Народна република Македония е нещо, което той не може да приеме, както изобщо и цялостните развития и раздалечаването на Македония от България. Това нещо, този жив живот – този човек е искрен във всеки един момент и всяка една своя постъпка, това е неговото вътрешно убеждение, този негов живот в момента не може да бъде разположен нито в македонската, нито в българската гледна точка. Животът е по-сложен и от двете“, посочи доц. Дечев.
В плейъра ни можете да чуете целия разговор от днес, с участието на водещия на предаването Валентин Дишев и д-р Кирил Алексиев – разговор, в който цитираното е само кратък епизод – а също и записа от разговора с доц. Стефан Дечев, състоял се на 06.10.2019 година:
“Моят съвет към учители, ученици и техните близки, е да изживеят емоциите си в първия учебен ден, независимо дали са само положителни или има и известна доза притеснение. По-добре е не да им противодействаме, а да ги пуснем на воля, да живеем тук и сега, на момента ” – това посъветва от ефира на Радио Благоевград психотерапевтът Любомира..
Улици като след бомбардировки. Така изглежда голяма част от така нареченото „каре над операта“ в Благоевград. Кал, прах и изцяло липсваща инфраструктура затруднява живота на стотици граждани, които вече са на ръба и краят на ремонта не се вижда. Улиците там са напълно разкопани, а общината чака пари от държавата, за да плати на чакащите..
Кюстендил отбелязва Европейските дни на наследството с изложба „Средновековни графити от църквата „Свети Георги“. Неин автор е Явор Митов, който внимателно изследва надписите в средновековния храм. „Тази изложба е резултат от дълго изследване на графитите, които се намират в тази старинна църква. Самият храм, по своята архитектура и стенописи, е..
От октомври българското общество ще разполага с нов инструмент за измерване на социалното недоволство – Индекс за обществено напрежение. Той ще се публикува на всеки три месеца и ще показва тенденциите за предходното тримесечие, като първото издание ще обхване периода юли–септември 2025 г. Индексът се разработва от Центъра за анализи и кризисни..
С началото на новия политически сезон политиците говорят за власт, коалиции и постове, докато обществото зове за ред – правов и обществен. Локални банди от младежи, катастрофи с АТВ-та и нападения над полицаи показват, че липсата на ефективно управление вече се усеща пряко на улицата. Според политолога Калоян Методиев, основната причина за тази ескалация..
Все по-голяма част от българските граждани отказват да участват в активния процес по формиране на политиката чрез своя избор, защото виждат, че предизборното говорене е празно говорене. Точно това прави и БСП, което ме огорчава и ме мотивира да обявя себе си за социалист на свободна практика. Именно затова не желая да се идентифицирам с настоящето..
Половинвековен юбилей отбелязва Общински куклен театър - Благоевград. Той е създаден като професионален институт през октомври 1975 година. За тези години „прага“ на театъра са прекрачили стотици театрали и стотици хиляди зрители. Пред очите и ръцете им са преминавали стотици заглавия, кукли, декори, реквизити. „Съществуването на Кукления..