За традициите в българската текстилна индустрия акцентирахме в следобедния блок на Радио Благоевград на 29 октомври.
Този сектор от леката промишленост е с изключително значение за развитието на родната икономиката като цяло. С доказано място в световното стопанство в миналото, и в криза в настоящето.
В края на миналата седмица Благоевград бе домакин на научен форум, разискващ проблемите бранша.
Националната конференция „Традиции и иновации в текстила и облеклото“ бе организирана от Научно-техническия съюз по текстил, облекло и кожи. И не без сериозното съдействие на висшите училища в България, със специалности в областта на модната, шевната и текстилната индустрия.
Домакин на форума бе ЮЗУ „Неофит Рилски“.
За обучението на кадри в средното образование водещата, Бойка Браткова, разговаря с преподавателя в първото на Балканите Професионално училище по текстил „Добри Желязков“, Лъчезар Василев от Сливен.
Периодът от 1947 г. до 1994 г. може да се оцени, като най-добрият в развитието на българската текстилна промишленост.
В началото на 50-те години на миналия век се полагат основите на промишленото развитие на ленено-конопения текстил в страната.
Текстилната промишленост става един от водещите отрасли, като обемът на производство се увеличава близо два пъти.
През 1990 г. относителният дял на текстилната и трикотажна промишленост представлява 5,5 %, а на шивашката 1,6 % от обема на цялата промишлена продукция в България.В тези браншове са заети около 200 хил. души.
Обезпечаването с образован човешки ресурс и осигуряването на добра материална база е една от стъпките България да си върне славата на европейски текстилен център - мнението е на ръководителя на Катедра „Изкуства“ във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, доц. Капка Манасиева.
Текстилната промишленост е един от малкото икономически сектори, в които производственият процес, от памука до готовата продукция, е неразривно свързан. А базирането на отделните производствени звена може да бъде в различни точки на света. Това подчерта председателят на Научно – техническия съюз по текстил, облекло и кожа, доц. Ивелин Рахнев.
И акцентира за възможностите България да възвърне славата си на индустриална сила в текстилната промишленост.
Бъдни вечер е празник на семейното огнище, на уюта и топлината, които ни носи домът. Бъдни вечер е обич, усмивки и споделеност с хората, които обичаме. Празник, който събира цялото семейство около масата, с молитва за здраве и светли бъднини. Днес ви разказваме историята на едно голямо и щастливо българско семейство, което в началото на..
Продължават дебатите около представения проектобюджет от служебното правителство за 2025-та година. Има много спорове около завишените приходи, които трябва да се получат, както и около доста завишената разходна част. Още през пролетта на годината предишният парламент гласува завишени разходи за системата на МВР, както и за армията. В сегашната..
Храненето, не само като процес за биологично поддържане на организма, а и като култура и социално общуване – тази гледна точна предложи на слушателите на Радио Благоевград доц. д-р Евгения Благоева, преподавател в департамента „Антропология“ на Нов български университет. „ Това е много важно, че храненето винаги е едно сътрапезничество. Не..
Второто издание на „Раждавица филм фест“ ще се проведе от 29 юни до 5 юли 2025 година – това съобщи за Радио Благоевград Анатоли Костов, един от организаторите на фестивала. Темата е „Пътят на водата“, като се запазва основната цел на фестивала - популяризиране на независими творци, на авторски късометражни, игрални и документални филми - както..
Ученичката Любомира Ангелова от Профилирана гимназия "Пейо К. Яворов" в Петрич, бе отличена с грамота в инициативата "Човек на годината" за 2024 на Българския хелзинкски комитет за принос към правата на човека и защитата им. Дванадесетокласничката участва и инициира редица благотворителни прояви. „Всичко започна, когато едно бездомно куче..
„Да откриеш Софроний” е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Според автора Софроний е личност, която често остава в сянката на по-популярни герои от епохата. Със своя изследователски хъс и увлекателен разказ, Искрен Красимиров търси отговор на въпроса: Кой всъщност е Софроний и каква..
На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..