Заприна Глушкова е учител по български език и литература в СУ „Никола Вапцаров“ – гр. Хаджидимово. Предлагаме Ви интервюто на Елизабет Александрова със Заприна Глушкова, удостоена със званието „Любим учител 2019“.
Елизабет Александрова: Дали има по-голяма награда от признанието на учениците за един учител?
Заприна Глушкова: Не, това е най-голямата награда. И аз много пъти съм казвала, че те са моето огледало. Аз се оглеждам в тях. Всъщност тук държа да отбележа, че това не е само гласът на учениците. Това е гласът на родители и ученици.
Ел. Ал.: Още по-голяма награда.
Заприна Глушкова: Абсолютно. Това е може би най-голямата награда, но в същото време и една много по-голяма отговорност, т.е това огромно доверие, което те ми гласуват, аз трябва да го оправдая. Защото не мисля, че до момента съм направила абсолютно всичко. Винаги има нещо за правене.
Ел. Ал.: Кои са нещата, които ви носят удовлетворение в учителската професия?
Заприна Глушкова: Стремежът на учениците, усмивките, светкащите очи, понякога може да са два чифта, може да са четири чифта светкащи очи – струва си да работиш за тях.
Ел. Ал.: Как успявате да спечелите доверието на учениците, за да видите тези светкащи очи срещу себе си?
Заприна Глушкова: Ами може би се старая да ги накарам да повярват първо в мен. Те не вярват ли в мен, просто няма как да продължим. Аз смея да твърдя, че учениците ми вярват. А аз още повече на тях, т.е. опитвам се да им дам крила в техния полет, защото винаги съм смятала, че ученикът е една книга и ние не можем да съдим за тази книга само по корицата. Трябва да отворим, да я пипнем, да я докоснем, да я разгледаме и да разберем какво се крие вътре в нея. Това е душата на ученика. Една отворена книга.
Ел. Ал.: Колко години сте в професията?
Заприна Глушкова: Двадесет и пет, близо двадесет и шест.
Ел. Ал.: Каква съпоставка можете да направите между днешните тийнейджъри и децата преди години, от началото на кариерата Ви? Защото те се променят и това неминуемо изисква промяна и във Вашия подход.
Заприна Глушкова: Абсолютно. Коренна разлика. Вие знаете, че ученическите години са едни от най-хубавите в живота на всеки човек и всъщност голямо щастие е да опознаеш и да направиш съпоставка на днешните ученици и това, което сме били ние някога. Защото мисленето е различно, времето е различно, технологиите са различни и бих казала, че истинско предизвикателство е днес да обучаваме днешните деца. Защо? Защото те са информирани, те са търсещи, те са можещи, защото те са директни и могат във всяко едно време да изразят своето мнение, да изкажат своята позиция. Това ни налага да учим много повече, двойно повече да учим, за да сме в крак с модата на технологиите, да не изоставаме от тях, защото Вие знаете, учениците са факири в технологиите.
Ел. Ал.: Вие сте преподавател по български език и литература. Имате ли любим урок?
Заприна Глушкова: Да!
Ел. Ал.: Кой?
Заприна Глушкова: Урокът по родолюбие! Общо казано, урокът по родолюбие е моята страст. Един Вазов, удоволствие е да говориш за Ботев, удоволствие е да говориш за Вапцаров и да не пропускаме факта, че училището е носител на името на Никола Вапцаров. При нас винаги има за какво да говорим. Темата за родолюбието е силно засегната в моите часове.
Ел. Ал.: Като казвате „темата за родолюбието“, през последните дни „преводът“ на думи и изрази, дори цели изречения, от романа „Под игото“ на Патриарха на българската литература Иван Вазов, породи много дискусии.
Заприна Глушкова: Възмутена съм! Възмутена съм? Вазов е един! Патриархът на българската литература е един и ние не можем да си позволим да правим трансформации на неговия роман, на този шедьовър, на тази класика. Каквато и да е трансформация просто не можем да си позволим да правим. Аз не знам кому е хрумнала тази идея.
Ел. Ал.: Прави се аналогия с Шекспир, „преведен“ на съвременен английски език.
Заприна Глушкова: Никой не може да стигне Вазов. Вазов е един. Това е в моят поглед, в моето съзнание.
Ел. Ал.: С какво се занимавате във времето, когато не сте заета с учениците, с училището?
Заприна Глушкова: Отново с работа. Отново с работа. Търся си конкурси, състезания, за да мога да им предоставя нови предизвикателства, за да мога да ги нахъсам, за да са в час с времето и с новостите, иначе ще започнат да скучаят, да се разколебават, да изостават. Аз не искам те да изостават. Искам да са стегнати в позицията. Дори боледувам, когато ни пуснат във ваканция. Защото зная, че след като се върнат от ваканция, те са вече поне за около десетина дни отпуснати, не са същите, каквито са били преди ваканцията.
Ел. Ал.: Вие предавате знанията си на вашите ученици. Какво обаче научавате от тях?
Заприна Глушкова: Много работи! Много неща можеш да научиш от ученика, защото той е искрен. Той в преценката си и в изказването си няма задна мисъл. Дори можеш да си свериш часовника по него – какъв човек си ти, каква е твоята ценностна система и дали в определен момент ти излизаш от тази граница, и дали трябва да се коригираш, да се върнеш обратно към тях. Защото и учителят е жив човек, и той в определен момент би могъл да сгреши, било волно или неволно. А ученикът е най-добрият коректор на учителя.
Ел. Ал.: И отново се връщаме към началото на разговора – казахте, че Вашите ученици са вашето огледало. Какво е посланието Ви към тях?
Заприна Глушкова: Където и да тръгнат по света, никъде няма да се чувстват така, както са в България. България ги чака, България вярва в тях, България има нужда от млади, мислещи родолюбци!
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Айше Емин от гърменското село Рибново събра в книга кулинарните съкровища на Родопите. Изданието съдържа 36 рецепти на традиционни и обичани ястия като салати, супи, печива, десерти. „Тази книга е изцяло в мой стил – рецептите са лесни за приготвяне, с достъпни продукти и пълни с любов. Вложих много старание, защото знам, че моите читатели заслужават..