Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Заприна Глушкова, „Любим учител 2019“: Моите ученици са моето огледало

Заприна Глушкова е учител по български език и литература в СУ „Никола Вапцаров“ – гр. Хаджидимово. Предлагаме Ви интервюто на Елизабет Александрова със Заприна Глушкова, удостоена със званието „Любим учител 2019“.

Елизабет Александрова: Дали има по-голяма награда от признанието на учениците за един учител?

Заприна Глушкова: Не, това е най-голямата награда. И аз много пъти съм казвала, че те са моето огледало. Аз се оглеждам в тях. Всъщност тук държа да отбележа, че това не е само гласът на учениците. Това е гласът на родители и ученици.

Ел. Ал.: Още по-голяма награда.

Заприна Глушкова: Абсолютно. Това е може би най-голямата награда, но в същото време и една много по-голяма отговорност, т.е това огромно доверие, което те ми гласуват, аз трябва да го оправдая. Защото не мисля, че до момента съм направила абсолютно всичко. Винаги има нещо за правене.

Ел. Ал.: Кои са нещата, които ви носят удовлетворение в учителската професия?

Заприна Глушкова: Стремежът на учениците, усмивките, светкащите очи, понякога може да са два чифта, може да са четири чифта светкащи очи – струва си да работиш за тях.

Ел. Ал.: Как успявате да спечелите доверието на учениците, за да видите тези светкащи очи срещу себе си?

Заприна Глушкова: Ами може би се старая да ги накарам да повярват първо в мен. Те не вярват ли в мен, просто няма как да продължим. Аз смея да твърдя, че учениците ми вярват. А аз още повече на тях, т.е. опитвам се да им дам крила в техния полет, защото винаги съм смятала, че ученикът е една книга и ние не можем да съдим за тази книга само по корицата. Трябва да отворим, да я пипнем, да я докоснем, да я разгледаме и да разберем какво се крие вътре в нея. Това е душата на ученика. Една отворена книга.

Ел. Ал.: Колко години сте в професията?

Заприна Глушкова: Двадесет и пет, близо двадесет и шест.

Ел. Ал.: Каква съпоставка можете да направите между днешните тийнейджъри и децата преди години, от началото на кариерата Ви? Защото те се променят и това неминуемо изисква промяна и във Вашия подход.

Заприна Глушкова: Абсолютно. Коренна разлика. Вие знаете, че ученическите години са едни от най-хубавите в живота на всеки човек и всъщност голямо щастие е да опознаеш и да направиш съпоставка на днешните ученици и това, което сме били ние някога. Защото мисленето е различно, времето е различно, технологиите са различни и бих казала, че истинско предизвикателство е днес да обучаваме днешните деца. Защо? Защото те са информирани, те са търсещи, те са можещи, защото те са директни и могат във всяко едно време да изразят своето мнение, да изкажат своята позиция. Това ни налага да учим много повече, двойно повече да учим, за да сме в крак с модата на технологиите, да не изоставаме от тях, защото Вие знаете, учениците са факири в технологиите.

Ел. Ал.: Вие сте преподавател по български език и литература. Имате ли любим урок?

Заприна Глушкова: Да!

Ел. Ал.: Кой?

Заприна Глушкова: Урокът по родолюбие! Общо казано, урокът по родолюбие е моята страст. Един Вазов, удоволствие е да говориш за Ботев, удоволствие е да говориш за Вапцаров и да не пропускаме факта, че училището е носител на името на Никола Вапцаров. При нас винаги има за какво да говорим. Темата за родолюбието е силно засегната в моите часове.

Ел. Ал.: Като казвате „темата за родолюбието“, през последните дни „преводът“ на думи и изрази, дори цели изречения, от романа „Под игото“ на Патриарха на българската литература Иван Вазов, породи много дискусии.

Заприна Глушкова: Възмутена съм! Възмутена съм? Вазов е един! Патриархът на българската литература е един и ние не можем да си позволим да правим трансформации на неговия роман, на този шедьовър, на тази класика. Каквато и да е трансформация просто не можем да си позволим да правим. Аз не знам кому е хрумнала тази идея.

Ел. Ал.: Прави се аналогия с Шекспир, „преведен“ на съвременен английски език.

Заприна Глушкова: Никой не може да стигне Вазов. Вазов е един. Това е в моят поглед, в моето съзнание.

Ел. Ал.: С какво се занимавате във времето, когато не сте заета с учениците, с училището?

Заприна Глушкова: Отново с работа. Отново с работа. Търся си конкурси, състезания, за да мога да им предоставя нови предизвикателства, за да мога да ги нахъсам, за да са в час с времето и с новостите, иначе ще започнат да скучаят, да се разколебават, да изостават. Аз не искам те да изостават. Искам да са стегнати в позицията. Дори боледувам, когато ни пуснат във ваканция. Защото зная, че след като се върнат от ваканция, те са вече поне за около десетина дни отпуснати, не са същите, каквито са били преди ваканцията.

Ел. Ал.: Вие предавате знанията си на вашите ученици. Какво обаче научавате от тях?

Заприна Глушкова: Много работи! Много неща можеш да научиш от ученика, защото той е искрен. Той в преценката си и в изказването си няма задна мисъл. Дори можеш да си свериш часовника по него – какъв човек си ти, каква е твоята ценностна система и дали в определен момент ти излизаш от тази граница, и дали трябва да се коригираш, да се върнеш обратно към тях. Защото и учителят е жив човек, и той в определен момент би могъл да сгреши, било волно или неволно. А ученикът е най-добрият коректор на учителя.

Ел. Ал.: И отново се връщаме към началото на разговора  казахте, че  Вашите ученици са вашето огледало. Какво е посланието Ви към тях?

Заприна Глушкова: Където и да тръгнат по света, никъде няма да се чувстват така, както са в България. България ги чака, България вярва в тях, България има нужда от млади, мислещи родолюбци!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Параолимпиецът Михаил Христов: Може да съм без криле, но винаги в полет

"БЕЗ КРИЛА" е филм, вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Михаил на 14 години губи двете си ръце заради токов удар. След това става състезател по дълъг скок и печели световна титла за параолимпийци, а после измисля нов вид протези и започва да ги..

публикувано на 19.01.25 в 10:00

Храмът "Свети Атанасий" в Елешница - 190 години стожер на вярата!

Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия.  В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..

публикувано на 18.01.25 в 12:39

Отбелязваме Международния ден на снежния човек

На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..

публикувано на 18.01.25 в 07:59

С музика в сърцето

Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..

публикувано на 17.01.25 в 14:51

Непряка дискриминация в Закона за висшето образование

Комисията за защита от дискриминация  се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..

публикувано на 17.01.25 в 14:20

Ролята на българския периодичен печат в съхранение на устното народно творчество

Това е и първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. Автор на задълбоченото изследване „Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на ХХ век" е Николай Вуков, доцент в Института за..

публикувано на 17.01.25 в 13:51
Цецка Бачкова

Цецка Бачкова: Днешното управление е цената на пропуснатите реформи и изгубеното доверие

Новото правителство, оглавявано от Росен Желязков, е резултат от невъзможността на демократичните сили през последните години да осъществят истински реформи, заяви Цецка Бачкова от „Синя България“ и бивш депутат от „Демократична България“. В интервю за медията ни тя посочи, че неспособността за реализация на реформи е довела до криза на доверие и..

публикувано на 17.01.25 в 11:46