Облечена в ален фустан

Това е една история за пътя към дома и родното огнище, за дълбоките корени, които дават сили да се полети високо. Разказ за сърцето, което следва нишката на любовта и пази спомена за изтъканата, с труд и лишения, алена носия. В уютната селска къща в село Долно Драглище, навръх Нова година,  една българка, живееща в Италия, облече за първи път стогодишния фустан на своята баба.

„Винаги съм искала да се върна в България“, споделя Христина Динева, която в ефира Радио Благоевград разкри причината да посрещне 2020 година пременена в носия.

Христина заминава да следва и учи в Италия, водена от порива да опознае света след падането на Берлинската стена.

И ако в България градският пейзаж е украсен от растящи панелни блокове, а ръчно плетените пуловери са демоде, то в Италия Христина събира и трупа опит в различните нюанси на живота в чужбина. И колкото повече годините на професионална реализация я отдалечават от България, толкова повече сърцето ѝ я връща към  мястото, където е отгледана с много любов – Долно Драглище.

  Италия е вторият дом на Христина. Там създава семейство и отглежда детето си.  Но все повече една алена нишка трепти и я води към родното огнище, към спомена за човека, научил я да обича и милее за живота на село. Пътят я тегли към Долно Драглище. Там преоткрива и възстановява къщата, в която любимата й баба е работила, за да спести пари за изтъкаването на сватбения си фустан. 

При едно от завръщанията си в България, Христина открива тази алена носия и я пази като реликва. Споделя как не е намирала сили да я облече, защото вплетената нишка е силата на любовта към дома и рода, която се предава от поколение на поколение. За Христина се превръща в мисия да предаде любовта към България и Долно Драглище на нейния син Матео. Той пише и чете на български език и следва в Класическа гимназия в Италия. В училище Матео получава отличен за есето  „Моето любимо място“, в  което описва България и слънчевите хора на Долно Драглище. Матео е италиански гражданин, но в сърцето си носи България, споделя със сълзи на радост и гордост Христина.

Алената нишка свързва и предава любовта. 

Една българка, живееща в Италия, посрещна първия ден на 2020 година, в село Долно Драглище, облечена в аления фустан на баба си.