„В ритъма на сърцето. За да усетим пулса на живота“ – нова рубрика на Радио Благоевград, в която веднъж месечно в ефира ще гостуват български кардиолози, с които ще разговаряме за отделни заболявания на сърдечно-съдовата система. Ще поставим акцент върху превенцията, по-добрата информираност на слушателите и съвременните методи за лечение.
Първият гост на рубриката бе доц. д-р Мария Токмакова, председател на Българското кардиологично дружество, началник на отделение към Кардиологичната клиника в УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив.
„65 процента от смъртността в България се причинява от болести на кръвообращението. „Евростат“ ни класира в първите 10 държави, в които честотата на сърдечно-съдовите заболявания е най-висока. Превенцията е най-доброто лечение на всяко едно заболяване, включително и на сърдечно-съдовите. Познанието по отношение рисковите фактори, а сред тези, на които можем да повлияем – артериалната хипертония, намалената физическа активност, тютюнопушене, ранното откриване на захарния диабет, начинът на хранене. Всичко това трябва да започне в много ранен етап, още в училище и е гаранция за добри резултати ако това бъде включително и национална политика“ – категорична бе доц. Токмакова. Според нея днес българинът е по-добре информиран за болестите на сърцето чрез медиите, здравните предавания. Има обаче още много възможности. Информираността е продължаващ акт и основна задача на лекарите, родителите, медиите. Здравни теми трябва да бъдат включени в учебните програми в училище, защото детското здраве е основата.
Доц. Токмакова съобщи, че в България има 150 хиляди човека с диагноза сърдечна недостатъчност, в световен мащаб болните също се увеличават. Причините: застаряване на населението. От друга страна фактът, че много от заболяванията като остър миокарден инфаркт, възможността да се коригират някои сериозни клапни заболявания, което дава повече живот, дава и възможност да се стигне до етапа на сърдечна недостатъчност.
„Кардиологията като специалност е една от най-бързо развиващите се. Интервенционалната кардиология може би има най-голяма заслуга за това и за радост в България тя е на ниво, каквото има в европейските държави. България е покрита с достатъчен брой инвазивни лаборатории. Почти 90% хората с остър миокарден инфаркт успяват да получат адекватно интервенционално лечение, защото това е лечението, което може да спаси човешки живот. Друг е въпросът, че броя на хората, които получават микоарден инфаркт остава един и същ. Причината е, че ние не успяваме да профилактираме и да предпазим хората от развитието на остър миокарден инфаркт. Именно това показва смисълът да говорим, да действаме адекватно по отношение на рисковите фактори. Данните от Националния център по статистика показват една и съща бройка през 3-те тримесечия на 2019 година – около 2 800-3 000 случая на 3 месеца с остър миокарден инфаркт. Близо 2 200-2500 от тях, т.е. почти 80% получават „златния стандарт според съвременната интервенционална и обща кардиология“ – коментира доц. Токмакова.
Като председател на Българското кардиологично дружество тя съобщи, че една от основните задачи на дружеството е усъвършенстването и непрекъснато продължаващото обучение на специалистите, което е гаранция за добро ниво на здравни грижи към пациентите. Фокусът на дружеството е насочен и към обучението на пациентите. На сайта на дружеството има създаден специален пациентски портал, на който се публикуват материали, насочени към пациентите, които са обучителни, отговаря се и на най-често задаваните въпроси.
Доц. Мария Токмакова посъветва пациенти с ясни и доказани съдови проблеми, да се предпазват от внезапно излизане при студено време – особено, когато има екстремно ниски температури, тъй като е възможно да бъде провокиран спазъм, поява на стенокардна симптоматика, гръдна болка.
Чуйте в звуковия файл, интервюто на Лалка Радкова с доц. д-р Мария Токмакова:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..