Негови снимки са украсявали страниците на почти всички печатни издания в България. Професионалният спортен фоторепортер Бончук Андонов е навсякъде, където има метри, точки, хронометри, топка или с една дума – състезание по някакъв спорт. Снимките са неговата съдба. Връзката му с фотографията е от 37 години.
Първият флирт с апарата Бончук Андонов изживява в казармата. Съдбата решава да го изпрати в поделение за авиофотография и оттогава до днес е верен на първата си любов, за която той е живото доказателство, че е най-силна и завинаги.
Бончук Андонов е роден преди 71 години в село Пастра, последното по пътя преди Рилския манастир. Кръстен е на партизанина Никола Чуковски-Бончук, същата историческа фигура, чието име носи и стадионът в Дупница. “В поделението в Божурище, където служих, срещнах офицера Марко Вутков. Не бях хващал фотоапарат. Този човек ми отвори очите, че с историята ще си умра като плъх в Рилския манастир и аз записах да уча фотография” – разказва Андонов. В софийския Техникум по полиграфия и фотография, където учи, преподавателят му по физическо възпитание Харизанов, също от Дупница, като видял негови снимки от футболен мач, му казал, че спортът е неговото призвание. “Това ми влезе в главата. Винаги съм се впечатлявал от хората, които стоят зад вратата по време на мач и правят снимки” – признава той.
След казармата се захваща да учи спортна фотография. Стажът си кара при Петър Спасов във вестник “Народен спорт”, където прави и дипломната си работа “Футболният запалянко”. Годината е 1971-а. По онова време привържениците на най-популярната игра не били толкова колоритни, колкото сега. Наложило се да намери всеки отделен типаж, за да го запечата на лентата. Така попада в Софийски окръг, където две години и половина отговаря за спорта и обикаля по знайни и незнайни селца. Тогава среща Димитър Михайлов, фотограф на ЦС на БСФС, и Янко Гъров, шеф на фотоотдела във вестник “Старт”, които му помагат през 1974 г. да започне работа в авторитетния спортен седмичник. Остава верен на любимия си вестник до неговото закриване през 1996-а. От този момент кариерата му продължава самостоятелно. До днес Бончук Андонов е спортен фоторепортер на свободна практика.
В богатата си професионална кариера опитният творец има много отличия за добра работа. Печелил е престижна златна награда от конкурса “Интерпрес фото” на тема спорт. Снимал е на три Олимпиади – Сидни 2000, Атина 2004 и Пекин 2008, на две световни първенства по футбол и на още толкова европейски. Отразявал е световни и европейски първенства по баскетбол, волейбол, лека атлетика, борба, колоездене и много други.
“Най-доброто ми попадение е през 1993 г. – голът на Емил Костадинов на “Парк де Пренс” на 17 ноември. Смяташе се, че отборът няма шансове. Денят беше мрачен, дъждовен. Водиха ни да дегустираме вина и на стадиона пристигнахме леко опиянени. Заредих си фотоапаратите, снимам с единия. Емо Костадинов още не е вкарал първия гол, свършва ми филма и грабвам втория апарат и снимам, снимам, снимам как Емо вкарва и съм щастлив, че съм хванал гола. На полувремето видях, че не съм заредил втория апарат.” Тогава решава, че това е малшансът на живота му. Оказва се, че в този ден Господ наистина е българин. “По онова време филмите за нас бяха много скъпи. Оставаха ми два-три кадъра. Колебаех се дали да заредя нов филм, но нещо явно ме е накарало”. Тогава идва прословутата 90-а минута със съдбовния гол на Емил Костадинов. Андонов снима подаването на Любо, поемането на Емо, атаката и има 17 кадъра от гола. “Върнах се от Париж и на другия ден залях вестниците със снимки. За жалост некоректните колеги унищожиха филма. Занесох им го да го сканират и повече не ми го върнаха.”
Днес името Бончук Андонов е синоним на професионализъм. Той е един от малкото спортни фоторепортери от старата гвардия, който носи в себе си и фотоапарата си историята на българския спорт в последните близо 50 години.
Чуйте в звуковия файл разговора с Бончук Андонов:В ефира на Радио Благоевград в предаването „Ефир за приятели“ гостува Денис Никифоров – психолог от Благоевград, редовен докторант по позитивна психология към ПУ „Паисий Хилендарски” в Пловдив и носител на престижната награда „Психолог“ от 31-вото издание на Националните награди по мода, шоу и бизнес „Топ 10“, провели се в София и организирани от..
С празнична програма, курбан за здраве, благотворителен базар и родова среща на Петковден село Скребатно тържествено отбеляза 190 години от построяването на своята светиня — храма „Света Параскева“, един от най-старите и най-обичани възрожденски храмове в Пиринския край. Храмът е изграден през 1835 г. , в сърцето на Възраждането, и оттогава..
След резултата на ГЕРБ на извънредния местен вот в Пазарджик, лидерът на партията Бойко Борисов отправи сериозни закани към управляващото мнозинство. В изказванията си той обяви, че депутатите от ГЕРБ повече няма да осигуряват кворум за заседанията на Народното събрание и заговори за възможно преформатиране на властта или предсрочни избори. Повод за..
Идеята за ограничаване на достъпа на деца под 15-годишна възраст до социалните мрежи предизвика оживен обществен дебат. Повод за него станаха изявленията на министъра на образованието Красимир Вълчев и председателя на парламентарната комисия по здравеопазване Костадин Ангелов, според които социалните мрежи създават сериозни рискове за психичното здраве..
Излезе от печат първата стихосбирка на благоевградчанката Надежда Радкова, озаглавена „Аз тъкмо свободата си развързах“. Книгата съдържа 48 страници поезия, съчетана с художествени илюстрации от Маргарита Палюшева. Редактор на изданието е поетесата Камелия Кондова. „Аз тъкмо свободата си развързах“ предлага поезия, в която личното и универсалното се..
След трагедията в курорта Елените отново видяхме колко тънка е границата между развитието на едно населено място и безразсъдството. Когато строителството навлезе там, където природата има свои закони, последствията понякога са тежки. „В целия този дълъг процес - от изготвянето на проекта до построяването на сградата, е важно водещи да бъдат моралът,..
Камелия Пешева и Бояна Василева, две сестри, който благодарение на своя талант и голямо сърце, преобразиха една от стените в детското отделение на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ в Кюстендил. Цветна стена със закачливи животни посреща болните дечица в приемния кабинет в отделението. Че изкуството лекува душата, твърди Бояна, която на драго сърце..