„Още преди години, когато маслодайната роза беше поставена като култура със субсидиране, беше обявена за нетрайна култура, което беше една голяма грешка. В последствие, тази грешка беше отстранена." – коментира за Радио Благоевград Зара Клисурова, председател на Съюза на производителите на етерично – маслени култури в България.
По думите й, в момента, във финансово отношение, розовата култура не е добре оценена и в тази посока трябва да се работи заедно със земеделското министерство. Вече има и добри новини в това отношение, а именно, розопроизводството вече ще бъде субсидирано за използването на препарати за растителна защита.
„Работи се усилено, за да може и розовата култура да получи обвързано плащане, както плодовете и зеленчуците. Очакваме от Брюксел добри новини и в тази посока. След влизането в сила Закона за защита на маслодайната роза, от месец март тази година, очакваме да започне картотекирането на всички розопроизводители и преработватели, за да се търси държавна помощ за хората, които се занимават с този вид производство“ – уточни още Зара Клисурова.
Тя съобщи, че вече са разписани изискванията към производството и етикетирането на продуктите от маслодайна роза и производството на продукт със защитено географско указание "Българско розово масло". Предвидено е и създаването на Консултативен съвет по маслодайната роза към министъра на земеделието, храните и горите.
„Ако не продължим борбата, за да наложим тези продукти да получат своето достойно място, няма кой друг да ни помогне. Затова, бъдещето на българското розово масло, зависи единствено от нас самите. Предприели сме всички необходими мерки, провеждаме разговори със земеделското министерство, както и с останалите посолства в България, за да може, чрез рекламата на българските етерично – маслени култури, да осигурим по-добри пазари“ – категорична е Зара Клисурова, председател на Съюза на производителите на етерично – маслени култури.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева със Зара Клисурова:
"БЕЗ КРИЛА" е филм, вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Михаил на 14 години губи двете си ръце заради токов удар. След това става състезател по дълъг скок и печели световна титла за параолимпийци, а после измисля нов вид протези и започва да ги..
Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия. В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..
На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..
Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..
Комисията за защита от дискриминация се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..
Това е и първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. Автор на задълбоченото изследване „Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на ХХ век" е Николай Вуков, доцент в Института за..
Новото правителство, оглавявано от Росен Желязков, е резултат от невъзможността на демократичните сили през последните години да осъществят истински реформи, заяви Цецка Бачкова от „Синя България“ и бивш депутат от „Демократична България“. В интервю за медията ни тя посочи, че неспособността за реализация на реформи е довела до криза на доверие и..