Доц. д-р Константин Тюфекчиев е преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" – Благоевград, ръководител е на Лабораторията за дистанционни методи за мониторинг на околната среда. Лабораторията е една от най-модерните в България. Преподаваните от доц. Тюфекчиев дисциплини са: Опазване на биологичното разнообразие, Биогеография, Екологични основи на стопанисването на горските екосистеми, Проблеми на устойчивото развитие, Управление на защитени територии, Горско стопанство. Научните му интереси са свързани с опазване на околната среда, в т.ч. биологично разнообразие, консервационна природозащита; устойчиво развитие; лесовъдство, в т.ч. степени на натоварване на горските екосистеми.
"Още преди 12-13 години, може би и 15, аз предупреждавах моите студенти, че може би реално опасността от изчезване на човешкия род е свързана с появата на супер вирус. Самият процес на промяна на климата, дали ще бъде по-топло или по-студено не е толкова проблематично за оцеляването на човешкия род, тъй като човекът ще успее да се приспособи, да промени природната среда, но да елиминира вирусите – не." – това каза за Радио Благоевград доц. Тюфекчиев и беше категоричен, че коронавирусът е едно от поредните доказателства за развитието на по-низшите организми, които се толерират заради това, което ние хората днес правим със замърсяването на околната среда, с промяната на климата, и съответно ускоряваме темпото на развие на по-низшите организми за разлика от висшите, които пък стават по-уязвими.
"Появата на вируси при човека е аналогично на появата на епизоотии в популациите от животни. Където има пик в популациите, пренаселеност, има съответно бързо развитие на болестите и намаление на числеността на вида." – каза доц. Тюфекчиев. По думите му, още преди около 30 години учените са алармирали за възможната поява на супер вирус. "Ако не регулираме разпространението на човешкия род равномерно на територията на планетата, да няма такива свръхконцентрации на хора и съответно ако не променим отношението си към природата, ползването на ресурсите и темповете на усвояване на тези ресурси – ние ще имаме голям проблем със супер вирус!"
Доц. Тюфекчиев е солидарен с мнението на д-р Енрик Сала за The Independent: „Абсолютно съм сигурен, че в бъдеще ще има повече такива заболявания, ако продължим с нашите практики за унищожаване на природния свят, обезлесяването и улавяне на диви животни като домашни любимци или за храна и лекарства. Нашите много разнообразни екосистеми са пълни с много видове диви животни, растения, гъби и бактерии. Всичко това биологично разнообразие съдържа уникални вируси.“
Споделяйки мнението на д-р Енрик Скала в социалните мрежи доц. Тюфекчиев написа:
Това ще бъде последното ми качване на публикация по проблема с коронавируса, не защото не са прецизни, а защото показват части от надводната и подводната зони на "айсберга". Те доказват в голяма степен връзката на човешкото здраве с екосистемите и това е достатъчно да накара човечеството да тръгне по друг път, но не разкриват цялата картина. Все още човекът няма необходимия потенциал да разбере в дълбочина този космос от обекти и взаимодействията им дори само на естествените процеси на еволюция, а камо ли повлияна от човешките действия. Не можах да намеря публикации, например, как променяната от човека природна среда влияе върху дивите, а защо не и питомните животни, които съжителстват с патогени. Как стресът, който изживяват, влияе върху жизнеността, биологичното разнообразие, активността на потенциалните патогени, а някъде там е "заровено кучето". Разбира се, има и още много тъмни зони в този "космос", които влияят на тези процеси. Да не говорим за разклатеното човешко здраве, пак заради откъсването от природата и замърсяването на организма ни.
Затова спирам, с надеждата, че човекът най-после ЩЕ СЕ СПРЕ!
Интервюто с доц. д-р Константин Тюфекчиев можете да чуете в звуковия файл – >
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..