11 април – Световен ден за борба с болестта Паркинсон
Неврохирургът доц. д-р Красимир Минкин е ръководител на единствения екип у нас, който извършва дълбока мозъчна стимулация при лечението на Паркинсоновата болест. По повод Световния ден за борба с Паркинсон разговаряме с доц. Минкин за същността на дълбоката мозъчна стимулация, влиянието върху симптомите, пациентите, които са подходящи за прилагането на този метод.
„Дълбоката мозъчна стимулация представлява променяне на мозъчната дейност с цел да нормализираме определена функция. Най-известното ѝ приложение наистина е при пациенти с Паркинсонова болест. За да онагледим ефекта от дълбоката мозъчна стимулация, най-лесно е да я сравним с пейсмейкърите за ритъмни нарушения на сърцето. Този пейсмейкър се слага в подкожието и е свързан с електроди със сърцето. Целта е да зададе такъв ритъм, че да предпази пациента от ритъмни нарушения. Ние правим същото с дълбоката мозъчна стимулация, но този път електродите завършват в мозъка и имат за цел да нормализират максимално мозъчната функция, която е нарушена при пациентите с Паркинсонова болест.“ – Това заяви в интервю за Радио Благоевград доц. д-р Красимир Минкин, неврохирург в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“. Той уточни, че този метод е най-подходящ в средната фаза на заболяването. Паркинсоновата болест може да бъде разделена на три етапа – начален етап, който трае от 5 до 10 години, тогава лекарствата действат много добре. Повечето от пациентите водят нормален живот с малки дози лекарства. В средния етап дълбоката мозъчна стимулация е от изключително значение – тогава лекарствата не действат достатъчно. Те действат за малък период от денонощието, като в по-голямата част от деня пациентът е значително инвалидизиран от симптомите. „Тук ние може да се намесим с ДМС и да увеличим периода, през който пациентът се чувства значително по-добре в голяма част от денонощието. Третият етап от заболяването е най-тежък, т.нар. крайна фаза от развитието на Паркинсона, когато пациентът не може да става и има значителни нарушения в равновесието и мисленето. В тази крайна фаза е безсмислено да се прави ДМС. Целта на този метод е да върне пациента към началото на заболяването, когато е имал много малко симптоми. Това успяваме да постигнем при около 90 процента от пациентите.“ – коментира доц. Минкин.
Неврохирургът сподели, че нито едно от леченията, с които светът разполага, не променя хода на заболяването, т.е. не забавя Паркинсоновата болест. Правят се експерименти с т.нар. променящи хода на заболяването лекарства, но още няма утвърдена молекула в световната практика. Нито лекарствата, нито дълбоката мозъчна стимулация, спират развитието на дегенеративните промени в мозъка, но значително подобряват състоянието и забавят с много години възникването на инвалидизация при пациента – състояние, в което той става зависим от обгрижващите го близки.
От създаването на центъра през 2013 година, до момента този метод е приложен при 60 пациенти. 30 пациенти са оперирани преди реимбурсацията от НЗОК през 2019 година. „Преди реимбурсацията имахме 30 пациенти, а само за една година още 30. Първата имплантация на стимулатор за Паркинсонова болест бе направена на 9 април 2013 година и ще отбележим 7 години от извършването на тази интервенция в България. През изминалите години имахме много малко пациенти поради това, че малка част от тях имаха възможност да си позволят 40 000 лева за устройството“.
Доц. Красимир Минкин посочи, че Паркинсоновата болест може да бъде контролирана – от 20, а при някои пациенти и до 30 – 40 години. Това, че има лечение с лекарства, а вече и с дълбока мозъчна стимулация, която се финансира от НЗОК, поставя България в челото на страните, които могат да полагат всички грижи за пациенти с Паркинсон. „В България има всичко, което има по света, като се разработват и нови молекули, които да променят хода на заболяването. За съжаление такива все още няма. Но и това, което постигаме е на световно ниво и трябва да бъде използвано от пациентите“.
Чуйте в звуковия файл разговора на Лалка Радкова с доц. д-р Красимир Минкин:
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Айше Емин от гърменското село Рибново събра в книга кулинарните съкровища на Родопите. Изданието съдържа 36 рецепти на традиционни и обичани ястия като салати, супи, печива, десерти. „Тази книга е изцяло в мой стил – рецептите са лесни за приготвяне, с достъпни продукти и пълни с любов. Вложих много старание, защото знам, че моите читатели заслужават..
В седмицата на Прошки сме. Предстои и един от най-светлите християнски празници – Великден. Празниците са времето, в което се събираме с близките си традиционно на богата отрупана трапеза. Има обаче и хора, които нямат близки. Има хора, за които няма отрупана маса с различни блюда. За да направят точно тези хора щастливи и за да успеят поне малко..
Детски лекари от специалностите УНГ, ортопедия и травматология, урология, хирургия, кардиология, неврология, ендокринология, дерматология, обща медицина, образна диагностика, гастроентерология и офталмология ще преглеждат безплатно деца в Петрич. Инициативата е част от Програма „Детско здраве“, в която участват водещи специалисти от болница..
Кати, Мити, Петя, Калина и Никол, малките журналисти от школата по журналистика и медийно отразяване към Центъра за личностно и творческо развитие на децата в Благоевград бяха гости в предаването „Неделя у дома“, където разказаха какво е за тях журналистиката. „Мен ме влече телевизията, защото искам да ме видят всички. Целият свят“, сподели..
Музейна работилница, посветена на Баба Марта, отваря врати от 24 до 27 февруари в красивата сграда на Историческия музей в Петрич. Инициативата се провежда за втора поредна година, очаква се интересът към нея да бъде още по-голям от миналогодишния, тъй като заложените дейности в работилницата ще бъдат надградени. „Ще посрещнем дечицата с..
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..