Да държим винаги светилниците си запалени – това са добрите дела, с които трябва да наситим живота си.
В Страстната седмица сме, в която православните християни съпреживяват страданията Христови. Заради страданията на Спасителя и седмицата се нарича Страстна. „Това са последните дни от земния живот на Христос, които започват от тържественото му посрещане в Йерусалим като цар, като победител. Като онзи, когото юдейският народ очаква от векове наред да се яви и да възстанови славата и величието на тяхното царство. Но за тяхно съжаление се оказва, че очакването им се разминава с това, което им показва Христос. От една страна е едно от най-великите чудеса – Възкресението на Лазар, заради което следва това тържество на посрещането. От друга страна обаче – след влизането в Йерусалим следват изобличенията за лицемерното изпълнение на Божия закон и всичко онова, което огорчава и настройва против самия Христос онези, които са претендирали за носители на Божието слово. От там следва изпълнението на техния заговор спрямо Него – да бъде убит, заради това, че много хора заради чудото, особено с Лазар, са повярвали и тръгват с Него.“
Днес е Велики вторник – денят, в който пред множеството Исус разказва известната притча за десетте девойки и младоженеца. С какво е свързана тази притча, какво е духовното и послание към вярващите човеци?
„Сюжетът на притчата е за 10 девици, които очакват младоженеца. Петте, наречени разумни, са били в готовност да посрещнат младоженеца, защото са имали достатъчно гориво за своите светилници, т.е. елей. Защото никой не е знаел кога Той ще се яви, а другите пет не са имали достатъчно. Настъпва нощта, заспиват и в полунощ биват събудени и всички обявяват: Ето, младоженецът идва! Тези, които са имали запас са сложили в своите светилници и са посрещнали младоженеца. А тези, които нямат се оказало, че няма и откъде да вземат. Те го посрещат с угаснали светилници. Когато младоженецът, Христос се явява - приема тези, които са били със светещите лампи, затваря портите на своя чертог, на своя небесен дом. А на онези, които са с изгаснали светилници им казва: Не ви познавам, т.е. не сте за тук.
Това е сюжетът на притчата, който прекрасно се връзва с времето, в което живеем и изпитанието, в което попадна целия свят. Напомнянето на тази притча, особено в тези дни е с голяма сила по отношение на това колко готови трябва да бъдем постоянно, защото никой от нас не знае деня и часа, когато ще дойде Христос, и когато ние ще се явим пред него. Това е образа на онова, което трябва да представлява нашия живот –т.е. добрите дела в изпълнение на Божиите заповеди трябва да са постоянната ни грижа тъй, че благодатта на Светия дух да живее в нас. Тя е онзи пламък, с който гори светилникът на нашия живот. Това е посланието на тази притча. Мисля, че днешната обстановка може да помогне на мнозина да вникнат в това послание, което Господ ни дава – универсално, за всяко време и за всеки човек“
Бихме могли да допълним – да не униваме и да държим светилниците си запалени?
„Разбира се – да не униваме, да не отпадаме духом, да не отслабваме вярата. Но горивото, за да бъдат запалени светилниците ни – това са добрите дела, с които трябва да наситим живота си. Добродетелите, които трябва да бъдат винаги наше притежание ще направят така, че душите ни ще бъдат като запалени светилници пред нашия Господ и спасител Исус Христос. До голяма степен това символизира и паленето на свещи в храмовете – запалената свещ е като нашия човешки живот, който да бъде винаги и като едно обещание, че животът ни ще бъде светлина. И като молитва – Бог да помогне .
На Разпети Петък всички ние изразяваме своята съпричастност и съпреживяваме величавото страдание на Спасителя.
„Това е кулминацията на Страстната седмица – Разпети петък, тъй като кулминацията на страданията Христови е след съда, поруганието, унижението, което е извършено спрямо Него, разпятието и кръстната смърт. Има един хубав израз за Разпети петък – „И птичка гнездо не свива“, което илюстрира много силно съпричастността на цялата природа, цялото Божие творение, което е изразено много силно и в момента на разпятието чрез скриване светлината на слънцето и луната, тъй като страда Твореца. Това е момент, в който особено силно трябва да осмислим значението на тази кръстна саможертва на Христос и как може да бъде от полза на всеки един от нас. Тъй като той умира за всеки един човек на кръста. Отговорът е: на първо място чрез вярата в Него самия, любовта към Него и делата на любовта, които се изразяват чрез любовта и загрижеността за ближния.
Послание на Неврокопски митрополит Серафим:
„В тези трудни дни за целия свят, но дни в Страстната седмица, нека да следваме нашия Спасител и Господ Исус Христос! Покланяйки се на Голгота и на неговото разпятие, покланяйки се на извършената там за нас велика саможертва, да преживяваме тези най-свети мигове от нашия живот, носейки своя кръст, но и очаквайки с радост Възкресението и Божията милост и щедрост към всички нас!
Да имаме в молитвите си място за всички боледуващи и страдащи! За лекарите, които полагат неимоверен труд за борба с епидемията и за всички, които от своето работно място полагат усилия за преодоляване на тежкото изпитание, в което се намираме.
Христос ни призовава да бъдем светлината на света и сега имаме прекрасна възможност да откликнем на този негов призив и да изпълним тази негова заръка. Да не забравяме, че с нас е Бог, и светлината на неговото Възкресение нека озарява дните и живота ни, душите и сърцата ни.
Пожелавам на всички светли и благословени дни, които да бъдат дни на радост и тържество на нашите души!“
Интервюто на Лалка Радкова с Митрополит Серафим чуйте в звуковия файл – >
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..