С разхлабването на мерките свързани с COVID -19 светът започна бавно да се връща към предишния си начин на живот. Но не съвсем. Все повече в публичното пространство се заговори за понятието „нова нормалност“. Експерти твърдят, че някои от наложените социални ограничения ще продължат да важат и ще трябва да се научим да живеем с новия вирус. Възможна ли е такава нова нормалност и как обществото ни би се справило с нея, коментар по темата за Радио Благоевград направи социологът Мира Радева:
„Кризата с COVID- 19 зададе една много важна перспектива и всъщност истински новото, с което се сблъскахме според мен е не толкова просто самият вирус, а как ние реагираме с новите условия. За първи път имаме пандемия, която беше масово отразена, че в крайна сметка доведе до глобална икономическа криза. Нещо, с което не сме се сблъскали. В момента търсим начин как горе-долу да възстановим така наречената нормалност и всъщност истинският въпрос, който трябва да си задаваме оттук нататък е - кое наричаме нормалност? Много въпроси постави тази криза и моето лично усещане е, че голяма част от тях ще останат, защото са свързани със същността на вида ни. А дали ще се променим- откровено казано мисля, че няма да се променим. Всички дори и да са си задавали някакви въпроси сега бързат да се върнат към навиците си, към онова, което обичат, към удобствата. Бързат да забравят“.
Неизвестните около този вирус са много- ще има ли лек, ще се намери ли скоро ваксина? са само част от многото въпросителни. Експертите обаче твърдят, че обществата трябва да се научат да живеят с вируса. Как хората биха се справили с тази навлизаща нова нормалност, според Мира Радева:
„ Експертите много неща казват, но много малко се чуват. Хората много добре знаят, че в живота си имат много вредни навици и поемат много рискове. Имаше един съществен много важен ефект и то беше разделянето на обществото. Обществото просто се разцепи - на изолационисти, които вярват, че маските ще ги спасят и на „Мангъровисти“, защото доц. Мангъров стана емблематичен образ в тази епоха. Всеки един от нас избира своята реакция, но тя не е в една посока“.
Според Радева българите са се справили добре в ситуацията на пандемия. Показали са дисциплинираност. Това, което ни различава от останалите общества в условията на пандемия е вродената мнителност към държавните институции, коментира още социологът. А призивите за нова нормалност са безсмислени, твърди Мира Радева:
„Абсолютно не вярвам, че нова нормалност е възможна. Това би означавало ние да изменим на вида си. Какво означава нова нормалност? Да, вероятно за известно време хората няма да се прегръщат и целуват толкова, колкото преди. Ще си мием по-често ръцете докато се видят ефектите през есента и всичко ще бъде забравено“.
Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия. В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..
На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..
Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..
Комисията за защита от дискриминация се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..
Това е и първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. Автор на задълбоченото изследване „Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на ХХ век" е Николай Вуков, доцент в Института за..
Новото правителство, оглавявано от Росен Желязков, е резултат от невъзможността на демократичните сили през последните години да осъществят истински реформи, заяви Цецка Бачкова от „Синя България“ и бивш депутат от „Демократична България“. В интервю за медията ни тя посочи, че неспособността за реализация на реформи е довела до криза на доверие и..
Политологът и бивш депутат Калоян Методиев отправи остри критики към правителството на Росен Желязков, като го определи като „уродливо съставено“ и „прецедент в новата ни история“. В интервю за Радио Благоевград Методиев заяви, че два месеца преговори между ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС на Ахмед Доган, са довели до правителство, в което „народът отсъства..