За качеството на българските плодове и зеленчуци се е казало много през изминалите години. За тревожната тенденция, че могат да изчезнат в един недалечен период – също. Възможно ли е обаче, при така създалата се ситуация, провокирана от епидемичната социална рестрикция, да заложим отново на марката „Произведено в България“?! И какво, и къде предпочитаме да пазаруваме – това се опитахме да разберем чрез репортерската ни проверка в традиционната за Благоевград пазарна сряда.
Резултатът от премахването на голяма част от рестриктивните мерки в страната, в момента най-осезаемо се чувства на кооперативните пазари, зеленчукови борси и тържища. На благоевградския пазар днес вреше и кипеше от клиенти и търговци, някои от тях и производители.
Все още се намира качествена българска селскостопанска стока, е мнението на част от запитаните. Днес заложихме на компетентното и авторитетно становище на представителите на силната мъжка половина. Според тях тържищата са мястото, където би трябвало да се предлагат само и единствено селскостопански стоки, родно производство. Друг обаче, е въпросът доколко на сергиите се разполагат производители или пък прекупвачи.
Ясно е, че трудно можем да се ориентираме при покупките, кое е родно производство и кое само чрез етикета си твърди този факт. Дали обаче, сме убедени и в достоверността на щандове с надпис „Произведено в БГ“ в големите търговски вериги – основното мнение е, че селскостопанската българска продукция няма място там. Според част от становищата един голям търговски комплекс играе ролята и на ценови регулатор за основните стоки на пазара. Други пък са на мнение, че и там едва ли биха били коректни в излагането на стоките.
Трудно можем да сме сигурни, какво е качеството на продукцията от пазара. Не сме убедени и в гаранцията, която биха ни дали търговските вериги с подобни селскостопански щандове. Според местен производител ситуацията все още продължава да е объркана.
Чуйте в звуковия файл репортажа на Бойка Браткова:Конкурс за най-добри млади червени и бели вина е предвиден в програмата по случай Трифон Зарезан в Кресна. Церемонията ще бъде на 1 февруари (събота ) в местността Подстанцията, където ще се състои и празничен водосвет, благословия за плодородна винарска година и зарязване на лозята. Желаещите да участват в конкурса трябва да занесат вината си..
Община Симитли изпълни своята инвестиционна програма чрез осигуряване на финансови средства основно по две направления – Програмата за общинските проекти от Закона за държавния бюджет през 2024 г., второто направление е с осигурени финансови средства по европейските програми и Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Маруся..
Кметът на село Полена, община Симитли, Веселин Топузов, участва заедно със свои колеги в предаването „Събития и личности“. В ефира на Радио Благоевград той коментира постигнатото през последните години и намеренията за тази. „В нашата община всички села са изключително красиви. В Полена през последните години се случиха доста хубави неща...
Две интерактивни лекции, посветени на темата „Мюзикъли за деца и присъствието на фолклора в тях“, се проведоха в Оксфорд и в българското посолство в Лондон. Инициатори и автори на лекциите бяха студентката по „Съвременна хореография“ от Югозападния университет „Неофит Рилски“ Ния Малешкова и певиците Деси Добрева и Десислава Христова, които са..
Нов документален филм разказва за живота и професионалния път на покойния журналист Милен Цветков. Премиерата на „Милен“ бе на 20 февруари в зала 1 на Националния дворец на културата, предстои прожекция на филма и в Благоевград на 27 февруари. По време на снимките екипът е заснел около 40 интервюта, възстановили са много архиви и са се..
Под светлините на рампата – така определихме радиосрещата с актрисата от Благоевград Лили Сучева, която играе роля в най-новия български филм „Терапия“, с премиера в кината след броени дни. Тя играе в различни постановки и в ДТ “Никола Вапцаров”, и Народния театър „Иван Вазов”, Театър "Българската армия". Признава, че напоследък повече..
Преди 13 години Черниче придоби титлата „Първото евросело в България“. Тогава с финансиране по ЕП „Развитие на селските райони“ изцяло е реновирана инфраструктурата на селото. „През всичките тези години ние сме се стремили да поддържаме имиджа и доброто име на селото, да надграждаме и да получаваме всичко това, от което имаме нужда, за да бъдем не..