За качеството на българските плодове и зеленчуци се е казало много през изминалите години. За тревожната тенденция, че могат да изчезнат в един недалечен период – също. Възможно ли е обаче, при така създалата се ситуация, провокирана от епидемичната социална рестрикция, да заложим отново на марката „Произведено в България“?! И какво, и къде предпочитаме да пазаруваме – това се опитахме да разберем чрез репортерската ни проверка в традиционната за Благоевград пазарна сряда.
Резултатът от премахването на голяма част от рестриктивните мерки в страната, в момента най-осезаемо се чувства на кооперативните пазари, зеленчукови борси и тържища. На благоевградския пазар днес вреше и кипеше от клиенти и търговци, някои от тях и производители.
Все още се намира качествена българска селскостопанска стока, е мнението на част от запитаните. Днес заложихме на компетентното и авторитетно становище на представителите на силната мъжка половина. Според тях тържищата са мястото, където би трябвало да се предлагат само и единствено селскостопански стоки, родно производство. Друг обаче, е въпросът доколко на сергиите се разполагат производители или пък прекупвачи.
Ясно е, че трудно можем да се ориентираме при покупките, кое е родно производство и кое само чрез етикета си твърди този факт. Дали обаче, сме убедени и в достоверността на щандове с надпис „Произведено в БГ“ в големите търговски вериги – основното мнение е, че селскостопанската българска продукция няма място там. Според част от становищата един голям търговски комплекс играе ролята и на ценови регулатор за основните стоки на пазара. Други пък са на мнение, че и там едва ли биха били коректни в излагането на стоките.
Трудно можем да сме сигурни, какво е качеството на продукцията от пазара. Не сме убедени и в гаранцията, която биха ни дали търговските вериги с подобни селскостопански щандове. Според местен производител ситуацията все още продължава да е объркана.
Чуйте в звуковия файл репортажа на Бойка Браткова:
„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..
Предимно облачно
Мъгла
Разкъсана облачност
Облачно