За качеството на българските плодове и зеленчуци се е казало много през изминалите години. За тревожната тенденция, че могат да изчезнат в един недалечен период – също. Възможно ли е обаче, при така създалата се ситуация, провокирана от епидемичната социална рестрикция, да заложим отново на марката „Произведено в България“?! И какво, и къде предпочитаме да пазаруваме – това се опитахме да разберем чрез репортерската ни проверка в традиционната за Благоевград пазарна сряда.
Резултатът от премахването на голяма част от рестриктивните мерки в страната, в момента най-осезаемо се чувства на кооперативните пазари, зеленчукови борси и тържища. На благоевградския пазар днес вреше и кипеше от клиенти и търговци, някои от тях и производители.
Все още се намира качествена българска селскостопанска стока, е мнението на част от запитаните. Днес заложихме на компетентното и авторитетно становище на представителите на силната мъжка половина. Според тях тържищата са мястото, където би трябвало да се предлагат само и единствено селскостопански стоки, родно производство. Друг обаче, е въпросът доколко на сергиите се разполагат производители или пък прекупвачи.
Ясно е, че трудно можем да се ориентираме при покупките, кое е родно производство и кое само чрез етикета си твърди този факт. Дали обаче, сме убедени и в достоверността на щандове с надпис „Произведено в БГ“ в големите търговски вериги – основното мнение е, че селскостопанската българска продукция няма място там. Според част от становищата един голям търговски комплекс играе ролята и на ценови регулатор за основните стоки на пазара. Други пък са на мнение, че и там едва ли биха били коректни в излагането на стоките.
Трудно можем да сме сигурни, какво е качеството на продукцията от пазара. Не сме убедени и в гаранцията, която биха ни дали търговските вериги с подобни селскостопански щандове. Според местен производител ситуацията все още продължава да е объркана.
Чуйте в звуковия файл репортажа на Бойка Браткова:Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо...
Финансовата децентрализация за общините, финансовото обезпечение на инфраструктурните проекти по места и готовността на местните власти за въвеждане на еврото. Това са част от темите, поставени от кметовете на общото събрание на Националното сдружение на общините в България. „България е една от малкото държави, в която няма финансова децентрализация..
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..