Технологичната история на България ни изненадва от страниците на книгата на изследователя Антон Оруш и неговата “Голяма книга за българската техника”. В новия пъстър том, той разказва за стотици познати и непознати достижения на родната техника, някои от които са достойни за истинска национална гордост.
Историята в книгата започва от началото на ХХ век и стига до 90-те години, като разказва за противогази и жп вагони от 20-те години, мобилен телефон от 1964, снимки от Марс, цял танк и компютър с размерите на апартамент.
“Няма написана българска технологична история. Няма нито академична такава, нито популярна. Последната книга с такива претенции излиза преди повече 50 години, решихме да направим една такава книга с изключително много текст и с качествени фотографии”, казва Антон Оруш.
По думите му има някои български изобретения, които са със световно значение. Едно такова откритие е изобретението на акад. Никола Съботинов - лазерът с пари на меден бромит.
“Това е едно международно признато българско изобретение, привнесено в Австралия, Южна Корея и други страни, което е създало икономически ефект за не по-малко от 12 млн. долара.
Това изобретение има приложение в дерматологията, в прецизната металургия, в навигацията, в подводните изследвания и др. Това е едно от българските изобретения, които имат най-дълго присъствие на запад.
На 10 юни от 18.30 ч., в София предстои представянето на “Голяма книга за българската техника” от Антон Оруш. Не пропускайте да си вземете автограф.
Антон Оруш е колекционер и изследовател на българската техника. Поддържа най-голямата колекция в тази област - над 400 апарата, и е създател на Българския портал за стара техника.
Информацията е на БНР – Радио СофияСрещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..