Държавата получи оценка Среден 3 за грижата си за децата

Резултатите от Бележника сочат, че всяко трето дете в България живее в риск от бедност. Наблюдават се значителни неравенства в доходите на семействата и слабо въздействие на социалните плащания. Социалното изключване на децата с увреждания и децата с хронични и редки заболявания продължава да бъде силно изразено.

Броят деца, които живеят разделени от родните си семейства, остава относително постоянен. С отлагането на Закона за социални услуги и Националната стратегия за детето бяха отложени за неопределен период конкретните мерки за подкрепа на семействата и превенция на разделянето на децата от родителите. Остават нерешени въпросите по отношение качеството на алтернативната грижа за децата в резидентните услуги в общността.

2019 е поредна година, в която няма напредък  по отношение на правата на децата в конфликт със закона, а деца продължават да бъдат наказвани за простъпки, за които дори възрастните не носят отговорност. Въпреки че през 2019 г. е възобновена работата на експертната работна група върху Закона за възпитателните мерки спрямо лицата, извършили като непълнолетни престъпления или административни нарушения, все още не се ясни по-нататъшните планове по придвижване на този закон.

България остана без Национална Стратегия за детето и план за справяне с насилието над деца. Това поставя под въпрос както помощта, която се оказва на деца, преживели насилие, така и крайно необходимите действия на отговорните институции за предотвратяване на подобни случаи, за което свидетелстват и многобройните случаи през последните месеци.

Остават проблемите с недостига на специалисти и липса на координация между системите. Налице е забавяне в приемането на Националната стратегия за ранно детско развитие. 2019 е поредната година, в която не бяха реализирани голяма част от заложените от държавата дейности, целящи повишаване качеството на майчиното здравеопазване като отправна точка за подобряване на детското здраве и намаляване на перинаталната и неонаталната смъртност.

България все още няма съвременна детска болница. Въпреки поетите от правителството ангажименти през 2020 г. скелето в двора на Александровска болница да бъде съборено и сградата да се строи наново, все още проектът е свързан с много въпросителни и неясноти.

Това е областта, в която е постигнат най-голям напредък. Въпреки проблема с качеството на образование в малките населени места, средищните училища, функционалната неграмотност, формалното на много места приобщаващо образование, като цяло държавата е поела ангажимент и прави опити за неговото изпълнение.

Няма ясно и общо разбиране за това, какво представлява автентичното детско участие. Доминира нагласата, разглеждаща детето най-вече като обект на въздействие, а не толкова като самостоятелен субект и пълноценна личност, имаща всички права.