Борислав Мутафчийски от Благоевград с удоволствие споделя, че животът му е свързан с българските народни танци още от дете, когато през 1994 година започва да танцува в Детско-юношеския ансамбъл "Пиринска китка" с ръководители тогава Александър Кастелов и Стоянка Вуковска. Тези хора са успели да запалят искрата на любов към българския танци у мнозина деца от Благоевград. За Борислав Мутафчийски това не е било само искра, а изглежда голям огън, защото превръща българският фолклорен танц в своя професия. Завършва Националното училище за танцово изкуство, където вече и работи. Танцува в Ансамбъл "Пирин", хореограф е във Фолклорен клуб за народни танци "Жива вода" и в Пирински танцов ансамбъл "Вихрен" – Благоевград.
"Животът ми е танц" – споделя младият хореограф и с радост коментира, че през последните десетина години се забелязва един подем на интереса на хората към българските хора, едно своеобразно възраждане на българския фолклор. "Танцът те учи на самодисциплина. Танцът е изкуството, а хората, които се занимават с изкуство са каймакът на едно общество." – заявява гордо Борислав Мутафчийски и казва, че от всички фолклорни области, Пиринската е неговата стихия и любов. Споделя, че харесва и обича да танцува танци от всички български фолклорни области, но където и да отиде, хората искат да гледат и слушат Пиринския фолклор.
Борислав Мутафчийски е сред артистите, които учредяват на голямо събитие в НДК миналата година Деня на българския фолклор – 22 юни. "Какви ли не празници имаме в календара – казва младият хореограф – защо да нямаме Ден на българския фолклор, при положение, че имаме толкова богато фолклорно наследство! Иска ми се този ден да се празнува не само от професионалистите в тази област, но и от хората."
Интервю на Евелина Белемезова с Борислав Мутафчийски можете да чуете в звуковия файл – >
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..