Асоциацията на Европейските журналисти представи резултатите от петото си по ред проучване за свободата на словото в България. Мотото на тазгодишното проучване е „Журналистика без маски“ като символ за откритата, честна журналистика в една необичайна среда. Данните са събрани чрез доброволна онлайн анкета, проведена в периода 3 май - 10 юни 2020 година. Проучването е с национален обхват, не е представително и финансово е подкрепено от Посолството на Кралство Нидерландия в България. Статистическата обработка е на агенция „Алфа рисърч“.
„Близо 70% от анкетираните журналисти казват, че външният натиск от политически лица върху медиите не само, че не си е отишъл, но е двойно по-голям от другите центрове на влияние върху медийното съдържание – икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции", каза в интервю за Радио Благоевград авторът на доклада за изследването д-р Илия Вълков, член на Управителния съвет на Асоциацията, журналист и преподавател в УНСС.
Той посочи още, че близо 20% от анкетираните журналисти потвърждават, че се автоцензурират и самоограничават, че централизацията на медийната среда в София вече е устойчива тенденция, а регионалната журналистика се превръща в изчезващ вид. "Над 55% са "за" мерки срещу концентрацията на медийна собственост. Има ръст на отговорите, които се групират около възможността за създаване на нови форми на независими медии, почти всеки втори участник в анкетата е посочил този отговор", изтъкна д-р Вълков.
Той отдели специално място на слушателите, читателите, зрителите, които също трябва да бъдат част от процеса на отстояване на свободата на словото, да подкрепят медиите, които харесват, дори финансово. „Това би дало веднъж - кураж, втори път – някаква относителна независимост на редакциите на журналистите да правят журналистика за хората. Защото не всички журналисти трябва да бъдат наричани придворни журналисти, които обслужват властта“.
Цялото интервю на Росинка Проданова с д-р Илия Вълков можете да чуете в звуковия файл:
При детайлен анализ на данните за 2024 година, свързани с безопасното движение в България, се показва, че по време на снеговалеж, проливен дъжд и мъгла са загинали 10 души или 2 % от всички загинали по улиците и пътищата през годината. Докато, когато времето е било сухо, слънчево и благоприятно за движение са загинали 352 души или 73% от всички..
"БЕЗ КРИЛА" е филм, вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Михаил на 14 години губи двете си ръце заради токов удар. След това става състезател по дълъг скок и печели световна титла за параолимпийци, а после измисля нов вид протези и започва да ги..
Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия. В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..
На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..
Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..
Комисията за защита от дискриминация се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..
Това е и първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. Автор на задълбоченото изследване „Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на ХХ век" е Николай Вуков, доцент в Института за..