Повечето жители на Благоевград не постят редовно

От вчера започнаха Рождественските пости, които продължават 40 дни, затова се наричат Малка четиридесетница. Традицията повелява до Коледа да не се консумират храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. На Никулден се разрешават риба и вино. Изключение от строгия пост се прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти.

Според духовниците,по време на поста трябва да се освободим от всичко излишно, от всичко, което ни натоварва, което е прекомерно в нашия живот и по някакъв начин е в тежест и на тялото, и на душата. А, в днешно време се оказва, че има много какво да изчистваме и от тялото и от душата – вируси, страхове, грехове.

Дали, заради по-необичайното време в което живеем, налагащо ни физическа и социална дистанция, дори и духовниците, не са  толкова словоохотливи, както сме свикнали да бъдат. Рано тази сутрин, потърсихме  повече информация за смисъла на постите от един от духовниците в черквата „Свето Въведение Богородично“ в Благоевград. Той не пожела за говори с обяснението, че си има ред и свещеникът не може да дава интервюта. Досега, не сме имали подобен проблеми с комуникацията с благоевградските свещеници, напротив, винаги са били отзивчиви и с радост са били полезни и на нас и на миряните.

Затова, припомняме част от изреченото от отец Светослав в предишен наш разговор по темата за постите, които според него, „не са самоцел, а средство към нещо много по-голямо“:

„И това по-голямо нещо, се нарича покаяние. Покаянието, в този смисъл на нещата, е един многопластов и много продължителен процес, в който всъщност, ние разбираме не само грешките, усещаме нашата немощ, съобразно Божието могъщество. Чрез този процес на покаяние, ние стигаме и до мисълта за изповед и за причастие през поста. По-важен е духовният аспект на поста“ - обясни свещеник Светослав Кючуков от черквата „Свето Въведение Богородично“ в Благоевград.

Повечето жители на Благоевград, които срещнахме пред храма споделиха, че не постят – някой от тях, защото не желаят, а други, защото си постят целогодишно.

„Аз съм пенсионер с нещастна пенсия, затова целогодишно си постя, но се грижа и за животните, които хряна всеки ден по два пъти. Отделям средства от пенсията, за да им купувам храна, аз се лишавам, за да има и за тях. Грижа се за тези котенца в двора на черквата, защото и те трябва да оцеляват. Имам и домашни животни, имам отношение към всяка живинка. Човек, като пости целогодишно се и се пречиства целогодишно. Пожелавам си да живеем в един по-справедлив свят, защото страшно много хора са в затруднено положение и мизерстват“ – коментира жителка на Благоевград.

Друга дама сподели, че пости понякога в края или в началото на постите, по един или два дни в годината.

„Аз постя, но нередовно, понякога изкарвам и целия пост, но не ходя да се пречиствам, защото не се чувствам готова за това“ – призна жителка на областния център.

Попитахме и по-младите хора, които посетиха храма рано сутринта, за да запалят свещ за здраве, те споделиха, че не постят и не биха го направили.

Подробностите можете да чуете в репортажа на Биляна Славчева: