Близо 89 000 хоспитализации и 324 милиона лева от бюджета на НЗОК – това са данните за лечението на сърдечната недостатъчност в болнични условия за миналата година. Данните са предоставени от НЗОК на Института за здравно образование и се отнасят за всички области на страната.
150 00 са диспансеризираните болни със сърдечна недостатъчност в България 90% от тях са диспансеризирани при личните си лекари.
За Благоевград диспансеризирани болни – 4716, 90% от тях са над 65 години. През 2019 година болници в региона са отчели 3700 хоспитализации по повод на сърдечна недостатъчност. Близо 1 милион и 800 хиляди лева е струвало това болнично лечение.
Експертите са категорични, че хронично болните пациенти не могат да бъдат оставени без регулярни грижи, дори в условията на криза. Въпросът е как това да се случи по начин, който е ефективен и дава възможност за качествена здравна услуга при запазване на физическото дистанциране, доколкото това е възможно.
„Пациентите със сърдечно-съдови заболявания още от началото на пандемията стана ясно, че са една от най-рисковите групи за тежко и усложнено протичане на ковид инфекцията, което се потвърди и в последващите месеци. Изводите, които се налагат е, че колкото по-добре контролирани са заболяванията на сърдечно-съдовата система преди евентуална ковид инфекция, толкова по-леко протича тя и по-малко са усложненията по време на инфектирането. Истината е, че пациентите със сърдечно-съдови заболявания имат затруднен достъп в момента до специализирана кардиологична помощ, предвид обстановката. Много голяма част от проследяването се извършва по телефон, а пациентите, при които има влошено протичане на сърдечната недостатъчност, влошаване на състоянието – не бива да отлагат срещата със своя кардиолог“ – заяви в месечното издание на рубриката „В ритъма на сърцето“ на Радио Благоевград-БНР д-р Райна Ташева, кардиолог във Втора градска болница в София.
Сърдечна недостатъчност
„Сърдечната недостатъчно е крайния стадии в развитието на повечето сърдечно-съдови заболявания. Тя е свързана с невъзможността на сърдечния мускул да изтласква достатъчно кръв за да отговори на нуждите на тялото, което да функционира нормално. Има множество рискови фактори за развитие на сърдечна недостатъчност: високото кръвно налягане, особено, когато е неконтролирано, захарния диабет, тютюнопушенето, начина на живот, генетични фактори. Всички те в един момент, когато не се контролират, не се лекуват – водят до развитие на сърдечна недостатъчност.“ – контретизира д-р Ташева.
Тя уточни и симптомите
„Най-често симптомите са свързани с намален физически капацитет. По-лесна умора, отпадналост, невъзможност да се извършва обичайната физическа активност без да се появи чувство на задух или умора. Недостигът на въздух също е много характерен симптом при развитие на сърдечна недостатъчност. Появяват се отоци в долните крайници, което може да бъде симптом в по-късен етап на заболяването“.
Подобряване качеството на живот на пациенти със сърдечна недостатъчност
„Сърдечната недостатъчност е един от най-големите проблеми в съвременната кардиология, тай като засяга много голям процент от населението. Счита, се че около 20 процента от хората над 65 години в определен момент развиват сърдечна недостатъчност. През последните години много се работи в посока подобряване качеството на живот на тези пациенти и превенцията за развитието й. При пациенти, които имат вече установено сърдечно-съдово заболяване, те могат да направят много за да се предотврати развитието на проблема – здравословен начин на живот, отказ от тютюнопушене, спорт, нормална физическа активност – това е нещо, което зависи от всеки един от нас. По отношение на медикаментозната терапия има много голям напредък през последните години с въвеждането на медикаменти, които подобряват сърдечната функция, качеството на живот на тези пациенти. Доказано е в големи клинични проучвания, че това намалява риска от хоспитализации“.
Разговора на Лалка Радкова с д-р Ташева можете да чуете в звуковия файл:
В седмицата на Прошки сме. Предстои и един от най-светлите християнски празници – Великден. Празниците са времето, в което се събираме с близките си традиционно на богата отрупана трапеза. Има обаче и хора, които нямат близки. Има хора, за които няма отрупана маса с различни блюда. За да направят точно тези хора щастливи и за да успеят поне малко..
Детски лекари от специалностите УНГ, ортопедия и травматология, урология, хирургия, кардиология, неврология, ендокринология, дерматология, обща медицина, образна диагностика, гастроентерология и офталмология ще преглеждат безплатно деца в Петрич. Инициативата е част от Програма „Детско здраве“, в която участват водещи специалисти от болница..
Кати, Мити, Петя, Калина и Никол, малките журналисти от школата по журналистика и медийно отразяване към Центъра за личностно и творческо развитие на децата в Благоевград бяха гости в предаването „Неделя у дома“, където разказаха какво е за тях журналистиката. „Мен ме влече телевизията, защото искам да ме видят всички. Целият свят“, сподели..
Музейна работилница, посветена на Баба Марта, отваря врати от 24 до 27 февруари в красивата сграда на Историческия музей в Петрич. Инициативата се провежда за втора поредна година, очаква се интересът към нея да бъде още по-голям от миналогодишния, тъй като заложените дейности в работилницата ще бъдат надградени. „Ще посрещнем дечицата с..
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно