Израснал в домове за сираци, два пъти осиновяван, но и два пъти изоставян от американските си осиновители, които все пак му дават фамилията си, 33 - годишният днес Бойко Гренце е посветил живота си на бездомните кучета. И понеже, не може да подслони у дома си всички кучета, с които го среща животът, а те са стотици, решава да създаде Център за пребиваване на временно пострадали животни „Оскар и Лора“- Благоевград, който се намира в бившите кравеферми край благоевградското село Зелен дол. Това се случва преди повече от 15 години.
А, дотогава, животът му преминава в сиропиталища – първо пребивава Дома са сираци в Благоевград, където е изоставен от майка му, след това е преместен в Дома в село Петрово.
„Аз съм изоставен от майка ми, Камелия се казва, жива е, познаваме се. С добри намерения съм към родителите ми, не ги упреквам, че са ме изоставили, явно така са решили или така ги е накарал животът, всеки си решава, как да продължи напред в живота си“ – споделя Бойко Гренцке.
Спомня си, че първият опит за осиновяване от американско семейство е когато е бил само на три години, тогава получава и американската си фамилия - от Бойко Камелов Петров, става Бойко Роджър Гренцке. Но, осиновяването реално не се случва. По житейския си път обаче, среща добри хора, благодарение на които, днес е образован, добър и отговорен млад човек, с кауза в живота – да помага на бездомните кучета.
Директорът на Дома за деца лишени от родителска грижа в Благоевград Евгения Йорданова, е един от тези добри хора, на които Бойко е благодарен за грижите, възпитанието и отношението.
„Тя ни направи такива добри хора и съм благодарен на такива хора като нея, защото, те ни направиха да сме такива добри хора. Въобще, съм благодарен на всички учители, които са били в Дома, че те са ме направили такъв добър човек“ – споделя още Бойко.
Благодарение пак на добрите хора, той създава Център за временно пребиваване на пострадали животни „Оскар и Лора“, който се намира край благоевградското село Зелен дол. В момента там се обгрижват около 80 кучета, всичките са обезпаразитени, ваксинирани и нахранени. Целта е да бъдат осиновени, като от началото на годината досега, 30 бездомни животни са намерили нови стопани, повечето чужденци. Всяка сутрин, Бойко целува животните, които го посрещат в Приюта и признава, че това е обичта, която осмисля живота му.
„Ако бях осиновен в Америка, сега аз нямаше да знам, че България съществува и може би нямаше да бъда този добър човек, отдаден на тази кауза“ - признава още Бойко Гренцке, който споделя, че е щастлив човек, благодарение именно на нелеката си съдба. Не поддържа контакти с американското семейство Гренцке, но ако има възможност да се свърже с тях, би искал да ги покани да дойдат в България и да видят с какво се занимава, ако може да бъдат приятели и те да помагат за неговата кауза.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Бойко Гренцке:
Голямата мечта на Бойко Гренцке е да изгради още един Център за бездомните животни, който да бъде към учредената миналата година Фондация „Център Оскар и Лора-2019“. Приютът ще се намира в землището на благоевградското село Логодаж, където има закупен парцел. Предстои да бъдат изградени помещения за животните – клетки, навеси, ограда, сондаж за водопровод и помещения за майки с малки кученца. Бойко се надява догодина Центърът да бъде готов, затова приканва всички, които биха могли да му помогнат да го направят, като се свържат с него на Фейсбук страницата на Фондация „Център Оскар и Лора-2019“ или на Центъра за временно пребиваване на пострадали животни „Оскар и Лора“ – Благоевград.
„Благодаря на всички, че до момента, заради Вашата подкрепа, съм такъв добър човек и продължаваме да се борим напред. Защото, животът за всеки е ценен и всеки ден трябва да благодарим на Господ, че сме живи и здрави, че сме станали от леглото и сме се събудили“ – коментира още Бойко Гренцке.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..