Повече са всъщност изкуствата, които изкушават Герасим Балабанов–Геро. Първото, към което е посегнал младият благоевградчанин е поезията – там е постигнал някакво ниво, както сам казва. При песните – първо се ражда мелодията с китара в ръка, след това идват и думите. "Но в музиката нямам амбиции за изпълнител. Просто ако някой харесва песните ми, може да ги изпее." – щедро ги предоставя Геро.
280 страници с поезия се съхраняват в компютъра му, интернет е неговата среща с читателите. Публикува само във Фейсбук, макар че е имал намерение да издаде стихосбирка в комбинация с още един автор, но пандемията е осуетила това намерение, за сега.
"И аз като всички, имам моменти в живота си, които са ме правили тъжен или отчаян, но важното е да вярваме, че всичко ще се оправи!". И въпреки този оптимизъм в думите на Геро, в поезията му има една скрита и не толкова скрита тъга, която всъщност е привлекателна. "Опитвам се с това, което пиша да направя света малко по-красив, не толкова всекидневен и недружелюбен." – споделя Герасим.
Освен поезията и музиката, Геро посяга и към четките и боите, и към видеокамерата. "Обичам да правя портрети, да снимам, но операторското майсторство е голямо изкуство, имам доста да уча." – споделя Геро. Теглен от тази любов към видеоизразяването, записва да учи операторско майсторство в Югозападния университет. Преди време в мрежата бе споделен видеопроект, направен от режисьора Ставри Карамфилов "Хамлет", оператор е Герасим Балабанов-Геро. "Ставри Карамфилов е голям професионалист и аз много го ценя. Той е мой ментор и много ми помага с ценни съвети. Под негова редакция е една от онлайн стихосбирките ми." – казва Геро.
"Пандемията е голямо изпитание за нас, иска ми се светът, който ще построим след това, да бъде по-добър от този, който имахме за даденост! И пожелавам на хората да казват на тези, които обичат че ги обичат, това е важно!"
Разговора с Герасим Балабанов-Геро, негова поезия и откъси от песни, можете да чуете в звуковия файл – >
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..