Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: Музеите в условия на пандемия

Пандемията от коронавирус нанесе сериозни щети не само на икономическия и социалния живот на милиони граждани на Европейския съюз, но и в различни сфери на културата – театри, библиотеки, филмопроизводство, музикална, танцова и концертна дейност, музеи.

  Загубите за трите месеца в началото на миналата година, в които музеите не работеха, възлизат на около два милиона и половина лева, като това е само от входните такси, които не бяха реализирани. Това показват данните на Сдружение „Български музеи“.

  Намаление в приходите и в дейността като цяло отчита и Историческият музей в Петрич. Но все пак намалението на приходите не е толкова драстично, споделя директорът на културната институция Методи Бисерков.

  „Имаме намаление – една трета посетители и една четвърт в приходите. При нас външните обекти – „Хераклея Синтика“ и „Самуилова крепост“ - няма фрапантни разминавания с предходната година. Централната експозиция, тя беше закрита, нямаше как да пускаме хора. По празниците беше малко по-различно, сравнително добре успяхме да влезем в ритъм – Коледно-новогодишните празници, но двата обекта „Хераклея Синтика“ и „Самуилова крепост“ успяха да неутрализират спада, който се получи. И при къщата „Ванга“ имаме лек спад, но и там хората не бяха ограничени в придвижването.“

  Пандемията се отрази и на популяризирането на музейните фондове. За съжаление към момента нямаме стандарти за формирано управление на музейните фондове, по отношение на дигитализацията на културното наследство, на единна платформа на музеите у нас. Съществуват такива европейски платформи, но достъпът до тях е ограничен, споделя Бисерков:

  „Лично аз мисля, че Министерството на културата би могло много да ни помогне, създавайки тези стандарти и осигурявайки възможност за една такава платформа обща, в която музеите да представят своите артефакти, своето културно наследство, което съхраняват и това, което можем ние сами да правим по отношение на популяризирането с най-разнообразните форми, които предоставят възможностите на интернет пространството, да осъществяваме това популяризиране. Но като цяло това, което мен ме притеснява е че нямаме стандарти, които наистина да отговарят на съвременните, модерните изисквания.

  Необходимо е да се обърне по-голямо внимание на по-малките музеи – на регионално и общинско ниво, какъвто е и музеят в Петрич, за тяхното присъствие в интернет пространството, категоричен е Методи Бисерков:

  „Мисля че е редно Министерството на културата да се възползва от възможностите, които новите програми предоставят. Това с което съм запознат – програма „Хоризонт“, която попада в ресора на нашия еврокомисар Мария Габриел. Той е свързан с дигитализацията. Надявам се в тази посока да бъде работено и да успеем поуките от миналата година и от пандемията. Д анаправим така, че нашето културно.-историческо наследство да бъде достъпно и в онлайнсреда“.

  За музея в Петрич предстои една сериозна година. В изпълнение на  проект „Културния двуполюс Серес-Петрич“, по програма за сътрудничество  „Интеррег Гърция-България 2014-2020 г., беше построена нова музейна сграда. Предстои тематичните експозиционни пространства да бъдат изпълнени с ново съдържание. Основните цели са да разширим и обогатим фондовете. Музеят е с общ исторически тематичен обхват. Имаме експозиции свързанис археологията, етнографията, общата история, продължава една практика в Петрич, която е и създала историческия музей – дарителството:

  „Да дадем модерната визия на музея като едно пространство, гражданско пространство, където не само да се запознава с културно-историческото наследство, но и да дискутираме доколко то може да спомогне при запазването, опазването и формирането на нашата национална идентичност“.

  През 2021 година Историческият музей в Петрич ще отбележи 55 години от създаването си и от началото на музейното дело в града, както и 110 години от рождението на Ванга. Благодарение на съвместна кампания бяха събрани средства за закупуване на ново атрактивно оборудване за Национален парк-музей „Самуилова крепост“, което чрез създаване на виртуални реалности представя по атрактивен начин историческите събития и артефакти. През тази година сепредвижда да бъде реализиран проект по Оперативна програма “Региони в растеж“, с който да бъдат продължени археологическите разкопки на „Хераклея Синтика“, както и процесите по реставрация и консервация, по обезопасяване на откритите структури в античния град от епохата на елинизма.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Илия Лазаров: САЩ рискуват да се превърнат в ненадежден партньор

Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..

публикувано на 21.02.25 в 12:08
Настимир Ананиев

Настимир Ананиев: Повишение на заплатите в МВР трябва да има, но срещу реформи, а не „на калпак“

Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..

публикувано на 21.02.25 в 11:52
Калоян Методиев

Калоян Методиев: Бюджет 2025 – антисоциален, антибизнес и антиграждански

Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..

публикувано на 21.02.25 в 11:25
Доц. Тодор Чобанов

Траките – кои са били и какво трябва да знаем за тях?

Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..

публикувано на 21.02.25 в 10:57

Производители представиха българския вкус на изложение в Португалия

България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият  хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в  Лисабон.  Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..

публикувано на 21.02.25 в 09:55

Дупница помага на Слави

Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков  се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..

публикувано на 20.02.25 в 20:29

Над 130 години Национален етнографски музей - съкровищница на българското културно наследство

1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България.  А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни  историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..

публикувано на 20.02.25 в 20:21