"Електронното обучение е добро, но в рамките на две седмици – каза Ирена Стамболиева, преподавател по български език и литература на 6 клас – Децата вече са демотивирани. Отказват да си включат екраните, камерките. Колегите са задължени, ние работим с включени камери, виждам един черен екран, а когато успея да ги мотивирам да си включат камерите – виждам едни тъжни очи, едни уморени физиономии. И ако в началото всички ученици бяха ентусиазирани, че искат да се върнат в училище, сега не, предпочитат да останат вкъщи, харесва им да си стоят вкъщи. Смятам, че вече имаме много пропуски, които ще трябва да наваксваме през лятото."
За организацията на обучението – присъствено и онлайн, директорката на Седмо училище Лилия Стоянова сподели: "В нашето училище би било добре да направим така че на смяна да бъдат половината ученици, което е възможно, ние сме на двусменен режим. Бихме могли да комбинираме с начален етап съответен брой паралелки, които няма да натоварят зоните за разминаване. Лошото е, че ние нямаме тази свобода да вземем сами решение кои от класовете да бъдат присъствено и кои дистанционно. А при нас би могло да организираме тези, които са в обратна смяна, имаме свободни стаи да ги разпределим."
Заради комбинирането на присъствено и дистанционно обучение се е наложило много пъти да се преработват графиците на учителите, тъй като има учители, които са едновременно и в присъствена форма и в дистанционна. Часовете в присъствената форма са 40 минути, в онлайн – 30 минути, това също създава неудобства. Справят се с всички предизвикателства – увери ни Лилия Стоянова, но това, което тя изтъкна като негатив е, че учениците свикват на този режим – да нямат отговорност да са в класните стаи, да отказват да учат, казвайки че нямат интернет или че микрофонът им е повреден и т.н., което неминуема се отразява на развитието на подрастващите.
Ученици, учители и директорката Лилия Стоянова можете да чуете в звуковите файлове.

„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..