Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Обучението на деца, чийто майчин език не е български

Снимка: Pixabay

20% от децата в началните училища в България говорят майчин език, различен от българския, според Фондация „Заедно в час“. Често става дума за деца от ромски или турски етнос, както и за деца на бежанци.

 В Стратегията за намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система за периода 2013–2020 г. се казва, че „голяма част от децата, чийто майчин език е различен от българския, срещат трудности в процеса на обучението, което води и до социалното им изключване в училищната общност“:

„В голямата си част тези деца не разбират какво точно искаме от тях, какви задачи им поставяме. Трудно им е да се асоцират с българския език. Да си обогатят речниковия запас до степен, в която могат да овладяват знанията, които са заложени в програмата. Това често води, че в първи клас децата всъщност не разбират какво очакваме от тях. Аз самата преподавах на ученици в трети и четвърти клас. Децата бяха 100 процента от ромски произход и говореха основно ромски език. Една голяма част от децата не владееха писмено български език, затрудняваха се с четенето. Две деца имаха проблем изобщо с комуникацията на български език. Владееха само 2-3 думи. Имаха много ниски резултати, затрудняваха се да бъдат ангажирани в учебния процес, тъй като не ни разбираха. Изискваше се допълнителна езикова подкрепа, която аз преди 5 години нямах знанията и уменията да предоставя. Опивах се да дресирам техните нужди по начина, по който моите учители са го правили, което пък не даваше много големи резултати. През втората година започнах да използвам стратегии от обучението по чужд език, като речници, адресиране на непознати думи. Така децата започнаха да повишават резултатите си. Част от децата се чувстваха неприети, тъй като в училище често има условие да говориш само на официалния език, а те много трудно се изразяваха на него“, каза за Радио Благоевград Александрина Андреева, учител и част от Фондация „Заедно в час“.

Наредби и закони за подкрепа на многоезични деца има, но те са написани на висок академичен език и това затруднява повечето учители. Така се ражда и проект, съвместно с Фондация „Заедно в час“, за структуриран метод на преподаване на двуезични деца.

„Благодарение на различни ресурси от чуждоезиковото обучение успяхме да ги адаптираме. „Заедно в час“, заедно с „ЕдюкАрт“ разработват материали за езикова подкрепа за деца във втори и четвърти клас. Като стъпваме на вече разработени материали за подготвителна група и първи клас. Като смятаме, че това би помогнало на учителите да имат пример и готови материали, които направо да приложат в класната стая“, допълни още Александрина Андреева.

Обучението и грижата за децата, чийто майчин език не е български, е ключово не просто от морална гледна точка, но и от управленска





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

С музика в сърцето

Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..

публикувано на 17.01.25 в 14:51

Непряка дискриминация в Закона за висшето образование

Комисията за защита от дискриминация  се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..

публикувано на 17.01.25 в 14:20

Ролята на българския периодичен печат в съхранение на устното народно творчество

Това е и първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници и списания преди Освобождението. Автор на задълбоченото изследване „Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на ХХ век" е Николай Вуков, доцент в Института за..

публикувано на 17.01.25 в 13:51
Цецка Бачкова

Цецка Бачкова: Днешното управление е цената на пропуснатите реформи и изгубеното доверие

Новото правителство, оглавявано от Росен Желязков, е резултат от невъзможността на демократичните сили през последните години да осъществят истински реформи, заяви Цецка Бачкова от „Синя България“ и бивш депутат от „Демократична България“. В интервю за медията ни тя посочи, че неспособността за реализация на реформи е довела до криза на доверие и..

публикувано на 17.01.25 в 11:46
Калоян Методиев

Калоян Методиев: Народът отсъства от управленското уравнение на кабинета „Желязков“

Политологът и бивш депутат Калоян Методиев отправи остри критики към правителството на Росен Желязков, като го определи като „уродливо съставено“ и „прецедент в новата ни история“. В интервю за Радио Благоевград Методиев заяви, че два месеца преговори между ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС на Ахмед Доган, са довели до правителство, в което „народът отсъства..

публикувано на 17.01.25 в 11:22

Цветанов за кабинета „Желязков“: Крехко мнозинство и спорни назначения

В интервю за Радио Благоевград лидерът на “Републиканци за България” Цветан Цветанов сподели своята оценка за кабинета „Желязков“. Той отбеляза, че наличието на редовно правителство дава известна надежда за стабилност и възможност за парламентарен контрол върху изпълнителната власт, както и за засилване на международното присъствие на страната...

публикувано на 17.01.25 в 11:09

Пътят до сцената: Историята на една мечта

Какво по-хубаво от това да следваш мечтите си, да направиш избор в името на нещо, което обичаш и ти харесва, за да си доволен и щастлив. В тази история ще видим нещо такова да се откажеш от чужбина, за да останеш в България да пееш. Тя е млада, тя е красива, тя обича да пее, тя е  Кристина Дечева. Завършила е  Eзиковата гимназия в Благоевград..

публикувано на 16.01.25 в 09:32