Киселото мляко, сиренето и кашкавалът, които се предлагат в детските градини и училищните столове, вече задължително трябва да са произведени по Български държавен стандарт. Това предвижда новата Наредба за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните за децата, която влезе в сила на 13 февруари.
Според нея, биохрани, произведени по европейските регламенти, също могат да бъдат предлагани в детските и училищните заведения.
Айрянът за децата трябва да е само от кисело мляко и вода, без добавка на сол. Може да се предлага охладена или замразена риба. Допустимо е децата да получават мляно месо и лютеница, обаче само, ако са направени по браншовите стандарти. Според новата Наредба храните, приготвени за децата, не трябва да съдържат консерванти, оцветители и подсладители.
„Това е абсолютно изискана, съвременна Наредба, която допълва предходната Наредба номер 8 от 2018 г., в която бяха определени основните щрихи, именно за качеството на храните. В случая, отново качеството трябва да бъде най-добро. За всички храни, за които имаме утвърдени стандарти, те трябва да бъдат спазвани, а това са основните български храни - мляко и млечни продукти, кашкавал, сирене, кисело мляко, имаме стандарти и те са абсолютно задължителни“ – коментира за Радио Благоевград проф. Донка Байкова, експерт по хранене и диететика.
Тя допълни, че се забранява използването на всякакви технологични добавки в храните, предназначени за деца и юноши.
„Във всички имитиращи продукти има много вредни съставки като хидрогенираните мазнини, които са богати на трансмастни киселини, които пък са много рискови за здравето и затова, не трябва да бъдат профилактирани още в детска възраст“ – уточни проф. Байкова.
Тя препоръча в детските менюта да бъдат влагани продукти и съставки, които да са здравословни и в същото време, хранителни. Да се избягна консумацията на сладки, пържени и тестени храни като десерти, вафли, чипсове и закуски.
Според проф. Байкова, храненето в семейството е много важно, затова то трябва да се възпитава още в ранна детска възраст.
„Майките, могат да предлагат за десерт натурални плодове, смути или, ако е сладкиш, той да бъде съобразен с последните препоръки на специалистите. Да бъде с пълноценни зърнени съставки, с лек млечен пълнеж, да бъде приготвен не с бяла кристална захар, а с толкова полезния пчелен мед, например“ – препоръча експертът по хранене и диететика.
Супата, която се консумира в семейството трябва да бъде лека. Пет пъти седмично трябва да присъства месото в менюто, но то не трябва да бъде тлъсто. Рибата, трябва да бъде на трапезата ни поне един път или два пъти седмично, добре е да се правят един или два разтоварващи дни в седмицата. Варивата също трябва да присъстват в менюто ни, защото те са много полезни и за децата. В новата Наредба има разширение и за гамата мазнини – препоръчва се рапично, царевично масло, зехтин и други.
Проф. Донка Байкова обърна специално внимание на закуската, която трябва да приготвят родителите за своите деца в училище.
„Моята препоръка е, родителите да изпратят децата си на училище с някаква пълноценна закуска - топъл сандвич с пълнозърнест хляб, с някаква лека подплънка с извара, сирене и кашкавал, които са качествени. Непременно да има някакъв плод или сезонен зеленчук. Много важно е децата да пият достатъчно количество вода, като за препоръчване е да пият изворна вода /със светлосините капачки/ или изворна вода /с розовите капачки/. Тя трябва да се сменя, да не бъде еднообразна. Може да се приготвят натурални сокове от плодове, както и айрян, но без добавена сол, както е изискването в новата Наредба“ – уточни проф. Донка Байкова.
Според нея, Наредбите са едната страна на здравословното хранене при децата, но и родителите имат голяма отговорност за това.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Донка Байкова:
Китното трънско село Бусинци посреща все повече туристи заради прекрасната възможност да се запознаят с една забравена традиция, която отново оживява пред очите им. Любознателните гости се отбиват в „Бусинската сръчкотилница“ на Стефка Бонева. Тя и нейният съпруг се завръщат към корените си и живота на село, като възраждат с много енергия и..
По програма „Еразъм +“ ученици и учители от Второ ОУ „Димитър Благоев“ – Благоевград посетиха училище в гр. Фолиньо, Италия. „Нашата цел е образователна реформа, която да отговаря на предизвикателствата на глобализиращия се свят. Видяхме, че в Италия обучението е насочено към практиката. Нещо, което липсва в нашата образователна система. В..
Ученици от Професионалната гимназия “Никола Й. Вапцаров“ – град Белица се включиха в конкурса „Най-добър инвестиционен проект “. Под ръководството на своята преподавателка по икономика Рукие Геройска те разработиха различни предприемачески идеи и бизнес планове, които представиха пред преподаватели и студенти от Стопанския факултет на Югозападния..
Доц. д-р Радослав Чайров е зам.-декан на Природо-математическия факултет и ръководител на Катедра „Химия“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Роден в Перник, но от 25 години е в Благоевград. Той работи в областта на модификацията на лекарствените средства. За него това е истинско предизвикателство. Има три патента в тази област. Става доцент с много упорита..
Село Долене е разположено в южните склонове на Огражден планина. То има древна и богата история, но в момента постоянните му жители са само седем. От 2018 година, учредителите на сдружението „Долене за поколенията“ започват възстановяването на къщите в селото с амбицията да превърнат родното място на дедите си в културно-образователна..
„Да помага Великден, честит Гергьовде н !“ – под този надслов са обединени празничните прояви в община Разлог. „ Ние се стремим да предадем това, което очаква публиката, но има неща, на които държим, желаем и подкрепяме и това е да бъдат автентични. Защото в цялото това разнообразие в Европейския съюз и в света в тази отвореност, не..
Проф. Магдалена Панайотова е преподавател в Софийския университет, главен редактор на списанието 'Езиков свят“ на Югозападния университет в Благоевград, секретар на ПЕН клуба на писателите в България. „ Преди всичко Великден е празник на надеждата. Но за мен лично е и празник на равносметката “, каза за Радио Благоевград проф. Панайотова. Тя..