Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

С отношение към глухите: Емблематични български стихове оживяват на жестов език

Видео поредицата „Стих в жест” цели да срещне някои от любимите ни произведения с хората, които не могат да ги чуят

Сдружение „Българска история” и компанията Stray Sheep започнаха доброволна инициатива, чрез която творби от българската поезия да достигнат до глухи хора чрез художествен жестов превод.

"Мотивът за създаването на инициативата е личен. Моите родители са глухи и имам отношение към темата. Искахме да направим жест към моите глухи приятели и моето семейство. 26-годишният футболен анализатор Иван Йончев, който също е глух, е човекът, който напълно доброволно ни помогна с превода", каза в интервю за Радио Благоевград Борис Бъндев от платформата, която се занимава с жестови преводи, курсове по жестов език и организиране на събития в тази насока.

"Чрез нашата платформа искаме да повишим осведомеността относно жестовия език и неправилните схващания по отношение на глухотата и глухите хора. Например, че глухите хора са недостатъчно умни и образовани, защото не могат да говорят граматически правилно или че са умствено изостанали. Това не е така", допълни Цветелин Дерменджийски, който отговаря за техническата част в проекта.

Жестовият език е изключително богат, красив и визуален. Това позволява интерпретацията дори на изящни със своето словесно богатство произведения да бъде изпълнена по увлекателен за чуващите и глухите хора начин, разказват организаторите.

Неофициално глухите хора в България са около 120 000 души в различни категории – някои имат пълна загуба на слух и изполват жестов език, други са с частична загуба на слух. Всички те имат затруднения от различно естество в своето ежедневие, а едно от тях е достъпът им до знание.

Според авторите на идеята, жестовият език дълги години носи неписан статут на екзотичен език, често е бил стигматизиран и сравняван с език на „примати” – схващане, което остава още от Средновековието.
Видео поредицата „Стих в жест” цели да срещне някои от любимите ни български произведения с хората, които не могат да ги чуят, но могат да ги видят и почувстват.

Начинанието стартира на 19 февруари 2021 година с последната стихотворна творба на Христо Ботев – „Обесването на Васил Левски”. 
"Следващото произведение, което направихме, беше по случай 3 март - "Опълченците на Шипка". Беше много интересен работен процес, добавихме и визуални ефекти", казаха още Борис и Цветелин.

Инициаторите уточняват, че и в бъдеще подборът на творбите няма да е случаен и те ще бъдат отбвързани с българските празници или със знакови дати от историята ни, каквато е днешната.

Насладете се на художествения жестов превод в следващите няколко минути:

ЛИНК ЗА ВИДЕОТО В YOUTUBE
Чуйте интервюто на Елеонора Тахова с Борис Бъндев и Цветелин Дерменджийски в звуковия файл...


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Картини върху коприна

В рубриката „Старите нови занаяти“ по традиция представяме творци, които използват креативността си и дарбите, за да възродят и дадат нов облик на стар занаят. В миналото техниката на рисуването върху коприна се е наричало батик и започва още в Китай. След това тази техника се пренася в Япония, Централна Азия, Средният Изток и Индия – това е..

публикувано на 13.11.24 в 14:32

Може ли Шекспир да ни говори смислено в наши дни?

Може ли Шекспир да ни говори смислено в наши дни, така че да го разберем и по-често да посягаме към неговите текстове? Оказва се, че е възможно и точно това ни доказват студентите от Катедрата по германистика и романистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Ивана Стойчева, София Лазарова, Димитър Ников и техните преподаватели д-р Елена Калъпсъзова и д-р Яна..

публикувано на 13.11.24 в 11:46
Д-р Пламен Димитров

Негласуващите в България: активната сила, която политиците пропускат

Д-р Пламен Димитров, психолог и изследовател, представи задълбочен поглед към профила на негласуващите български граждани. Според тематично и многопластово изследване, проведено от екип психолози сред над 1200 души, една четвърт от негласуващите са успешни и социално активни личности. Какво ги отблъсква и какви са възможностите за мобилизиране на тази..

публикувано на 13.11.24 в 10:26
Румен Гълъбинов

Финансови стратегии след изборите: постижим ли е дефицит от 3%

Проектът за бюджет 2025 – какви мерки предвижда правителството за постигане на дефицит от 3% и как ще се отразят те на икономиката и ежедневието ни? От увеличението на осигуровките и възможността за връщане на стандартния ДДС, до новите данъци върху свръхпечалбите на банките – какви са плюсовете и минусите на тези предложения? Коментар по тези въпроси..

публикувано на 13.11.24 в 10:19

Младежки център – Благоевград: В действие за младите хора

Екипът на Младежки център – Благоевград гостува в предаването „По първи петли“ на Радио Благоевград. Водещата Мариана Попова проведе разговор с трима ключови представители на центъра – Адриана Кръстева, управител на центъра, Ангелина Граховска, младежки работник, и Денис Никифоров, психолог. Темата на срещата беше дейността на Младежки център –..

публикувано на 13.11.24 в 10:13

Д-р Първан Дангов: Търси се решение на финансовите проблеми

Търси се решение на финансовите проблеми, в момента немалко общини в страната имат сериозни финансови проблеми. Имат задължения към вече изтеглени заеми, с плащанията по отношение на справянето с проблемите на обработката на битовите отпадъци в общините или пък с водоснабдяването при сушата в последните месеци. Община Дупница не прави..

публикувано на 13.11.24 в 09:50

Кюстендилският зелник – сред предложенията за „Живите човешки съкровища – България“

От 2008 година Народното читалище "Съгласие 2007"- село Жабокрът организира празник на зелника . „ Идват много хора от общината, от цялата страна,  от Македония, Сърбия. Празникът ни става все по-голям и по-хубав “, разказа за Радио Благоевград Милена Стоименова, председател на читалището. Това е един от аргументите, читалището да предложи..

публикувано на 12.11.24 в 13:21