Днес е Световният ден за профилактика на бъбречните заболявания. Отбелязва се от 2006 година през втория четвъртък на месец март по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести. Целта е да се обърне внимание на опасността от бъбречните заболявания, важността от ранното им диагностициране и проблемите на хората, чийто живот е белязан от хроничните бъбречни заболявания.
„Принципно честотата на тези заболявания нараства в годините, което може би се дължи на по-точната диагностика, но типичното за бъбреците е, че обикновено те не болят. Както казвам с усмивка – бъбреците са едни тихи, работливи и скромни органи, без които човешкия организъм не може да живее, но те не алармират, когато са болни. Да, когато пациентът има камъни в бъбреците – има болки и търси лекар. Другите бъбречни заболявания обикновено не са придружени с болки, докато не настъпи т.нар. терминален краен стадии на бъбречна недостатъчност. Като цяло заболяването е безсимптомно“ – каза в интервю за Радио Благоевград проф. д-р Боряна Делийска от Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Царица Йоанна“– ИСУЛ и член на Борда по нефрология при Министерството на здравеопазването.
Тя коментира и рисковите фактори. „Начинът на живот, на хранене, диети с висок прием на белтъци, сериозните физически натоварвания във фитнеса и прием на високопротеинови напитки с много белтъци – това уврежда бъбреците. Добавяме и възпалителните признаци, имунни, автоимунни заболявания на бъбрека, вродени. Бъбреците се увреждат и от прием на много медикаменти. Светът е склонен да приема много хранителни добавки, които невинаги са нужни, но масово хората ги използват. Приемат се много медикаменти – т. нар. в медицината полипрагмазия. Човек има заболяване, отива при трима лекари, които му изписват различни лекарства, които понякога се дублират или взаимно се изключват. Но той има не само болен бъбрек, но и стомах – всеки специалист му дава лекарства и това огромно количество също уврежда бъбреците. Възрастта също е фактор, който влошава бъбречната функция при абсолютно здрав бъбрек. Възрастта е относително неблагоприятен фактор, но той е от факторите, които не можем да променим. Нелекувано и не проследявано артериално налягане, също уврежда бъбреците“
При нарушена бъбречна функция най-често няма никакви симптоми. Знак може да бъде новопоявила се артериална хипертония, която винаги при пациента трябва да се изключи, че не е бъбречна, защото голяма част при т.нар. високо кръвно налягане е свързано с бъбречно заболяване. От една страна бъбрекът, който е болен предизвиква хипертония, от друга – самата хипертония доуврежда бъбрека. Захарният диабет, високата пикочна киселина също атакуват бъбреците. Всички световни препоръки сочат, че профилактика на бъбречната функция трябва да се извърши в началото, което означава ранна диагностика и ранно адекватно комплексно лечение.
През какъв период от време е необходимо да се правят изследвания за състоянието на бъбречната функция и с какво са свързани те? „Винаги казвам, че трябва да се прави изследване на обикновена урина и това дава много добра представа. Още по-добре е ако се направят кръвни изследвания - серумен креатинин, който дава представа в общи линии как работи бъбрека и евентуално пикочна киселина. Ако пациентът има бъбречно заболяване, захарен диабет – тогава изследванията трябва да бъдат много по-чести. Но човек, който се чувства напълно здрав е редно да прави поне веднъж годишно изследване на урина“.
Профилактичните мерки, които човек трябва да предприеме, за да намали риска от бъбречни заболявания? „Всичко трябва да бъде умерено в начина на живот и на хранене. Да се избягват изтощителните диети, които стресират човешкия организъм, както и прекомерния прием на храна. Да не се забравят физическите упражнения и ходенето пеша. По-често да се слиза от автомобила и да се изминават определени разстояния. Това е перфектно не само за целия организъм, но и конкретно за бъбреците. Дори при пациенти на диализа се препоръчват умерени физически натоварвания. Да имаме баланс в живота, да не се тъпчем с химия“.
Чуйте в звуковия файл разговора на Лалка Радкова с проф. д-р Боряна Делийска:
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..