Д-р Владимир Караджов е главен асистент, преподавател в Катедрата „География, екология и опазване на околната среда“ в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград. Според класация на водеща верига книжарници в страната, най-продаваната електронна книга през месец март е книгата му „Етиопска приказка“. „Океанска приказка“ е сред десетте най-продавани електронни книги за миналия месец.
Водещ: Какви истории разказвате?
Владимир Караджов: С една дума ако трябва да отговоря – реални приказки, истински приказки. Такива, които са базирани на моите познания по география и може би затова са толкова интересни. Защото хората усещат, че те не четат една въздушна кула, построена изцяло от фантазията, а виждат историята на Земята, на света, на природата, разказана по един увлекателен начин и затова тя им действа толкова силно. Само в моята наука съм ходил в Етиопия.
Водещ: Какво ви впечатли толкова много, че написахте „Етиопска приказка“?
Владимир Караджов: Впечатли ме толкова, че в мен се пробуди един спомен, една информация от студентските години и се съчета с моята вродена любов към кафето. Една сутрин, в едно горещо лято през 2015 г., през август, аз, събуждайки се, ми проблесна мисъл, че знам историята на най-голямото съкровище на света. И тя е много интригуваща. Включва такива дребни факти и детайли, които ще накарат хората да ахнат и просто трябва някой да им я разкаже. Обаче тази история е супер кратка, тя може да се разкаже в една страница. А аз направих цял роман, като създадох и мои собствени герои и ги срещнах с реалните исторически личности от онзи период, владетели, царе. Така оплетох истината със сюжетната измислица, че хората четат една художествена творба, която стъпва на реални събития. И така те научиха почти изцяло действителната история на кафето по един фантастичен начин и тази история ги вдъхнови. А ги вдъхнови, защото тя съдържа една много стара истина, че богатството расте само когато го споделяш с другите хора. Ако Матео, който открива кафето, а то е най-голямото измерено в пари откритие, направено от един човек и ако той не го беше споделил със света, а го беше оставил само за себе си, никой нямаше да знае, да го разпространява, да му се радва и да го търгува. То нямаше да се превърне в съкровище. Само когато беше споделено с всички, стана съкровище.
Водещ: Любимо питие.
Владимир Караджов: Да, любимо наистина!
Водещ: „Океанска приказка“. Какъв е сюжетът?
Владимир Караджов: Там историята е изцяло достоверна. Подсети ме един много възрастен човек, който почина. И той каза: „Защо не разкажеш тази история?“ И аз се зарових две години в най-дълбоки детайли, в мексикански източници, в испански, аглийски, в немски книги от 1700 г. , които са сканирани като фототипни копия в интернет. И колкото повече научавах, очите ми се разширяваха все повече и повече. Реших, че трябва да разкажа тази история. Получи се една много хубава вкусна връзка, т.е. след кафето идва ванилията, което е също нещо, което хората много обичат. Пак е драматична и пак е географска история. И се заформи нещо като идея за поредица от такива вкусни и значими неща, географски открития.
Водещ: Следващата подправка или продукт кой ще бъде? Върху какво работите сега?
Владимир Караджов: Той ще бъде най-любимия продукт на всички хора по Земята, най-масовия, най-търгувания, с най-голям оборот. Тук има една страхотна, ключова научна идея, която е споделена дори и в една водеща световна медия, че точно най-любимият продукт на хората по света може да спаси климата и планетата Земя. Работя върху тази приказка, така че ще имаме ново съкровище и не само неговата история накратко във вид на приключение, а и как то ще повлияе на нашето бъдеще, спасявайки нашата планета от собственото ни безумие, наречено индустриална революция.
Чуйте в звуковия файл разговора на Елизабет Александрова с д-р Владимир Караджов.
Деветият Международен кукерски фестивал „Старчевата“ събра в Разлог 24 групи от България и чужбина с над 2 500 участници. Атрактивният фестивал се проведе на централния площад „Преображение“, където дефилираха кукери от общините Тунджа, Ямбол, Благоевград, Симитли, Карлово, Павел баня, Елин Пелин, Земен, Перник, Кюстендил, Петрич и Разлог. В..
При детайлен анализ на данните за 2024 година, свързани с безопасното движение в България, се показва, че по време на снеговалеж, проливен дъжд и мъгла са загинали 10 души или 2 % от всички загинали по улиците и пътищата през годината. Докато, когато времето е било сухо, слънчево и благоприятно за движение са загинали 352 души или 73% от всички..
"БЕЗ КРИЛА" е филм, вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Михаил на 14 години губи двете си ръце заради токов удар. След това става състезател по дълъг скок и печели световна титла за параолимпийци, а после измисля нов вид протези и започва да ги..
Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия. В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..
На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..
Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..
Комисията за защита от дискриминация се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..