Д-р Владимир Караджов е главен асистент, преподавател в Катедрата „География, екология и опазване на околната среда“ в ЮЗУ „Н. Рилски“ Благоевград. Според класация на водеща верига книжарници в страната, най-продаваната електронна книга през месец март е книгата му „Етиопска приказка“. „Океанска приказка“ е сред десетте най-продавани електронни книги за миналия месец.
Водещ: Какви истории разказвате?
Владимир Караджов: С една дума ако трябва да отговоря – реални приказки, истински приказки. Такива, които са базирани на моите познания по география и може би затова са толкова интересни. Защото хората усещат, че те не четат една въздушна кула, построена изцяло от фантазията, а виждат историята на Земята, на света, на природата, разказана по един увлекателен начин и затова тя им действа толкова силно. Само в моята наука съм ходил в Етиопия.

Водещ: Какво ви впечатли толкова много, че написахте „Етиопска приказка“?
Владимир Караджов: Впечатли ме толкова, че в мен се пробуди един спомен, една информация от студентските години и се съчета с моята вродена любов към кафето. Една сутрин, в едно горещо лято през 2015 г., през август, аз, събуждайки се, ми проблесна мисъл, че знам историята на най-голямото съкровище на света. И тя е много интригуваща. Включва такива дребни факти и детайли, които ще накарат хората да ахнат и просто трябва някой да им я разкаже. Обаче тази история е супер кратка, тя може да се разкаже в една страница. А аз направих цял роман, като създадох и мои собствени герои и ги срещнах с реалните исторически личности от онзи период, владетели, царе. Така оплетох истината със сюжетната измислица, че хората четат една художествена творба, която стъпва на реални събития. И така те научиха почти изцяло действителната история на кафето по един фантастичен начин и тази история ги вдъхнови. А ги вдъхнови, защото тя съдържа една много стара истина, че богатството расте само когато го споделяш с другите хора. Ако Матео, който открива кафето, а то е най-голямото измерено в пари откритие, направено от един човек и ако той не го беше споделил със света, а го беше оставил само за себе си, никой нямаше да знае, да го разпространява, да му се радва и да го търгува. То нямаше да се превърне в съкровище. Само когато беше споделено с всички, стана съкровище.
Водещ: Любимо питие.
Владимир Караджов: Да, любимо наистина!
Водещ: „Океанска приказка“. Какъв е сюжетът?
Владимир Караджов: Там историята е изцяло достоверна. Подсети ме един много възрастен човек, който почина. И той каза: „Защо не разкажеш тази история?“ И аз се зарових две години в най-дълбоки детайли, в мексикански източници, в испански, аглийски, в немски книги от 1700 г. , които са сканирани като фототипни копия в интернет. И колкото повече научавах, очите ми се разширяваха все повече и повече. Реших, че трябва да разкажа тази история. Получи се една много хубава вкусна връзка, т.е. след кафето идва ванилията, което е също нещо, което хората много обичат. Пак е драматична и пак е географска история. И се заформи нещо като идея за поредица от такива вкусни и значими неща, географски открития.
Водещ: Следващата подправка или продукт кой ще бъде? Върху какво работите сега?
Владимир Караджов: Той ще бъде най-любимия продукт на всички хора по Земята, най-масовия, най-търгувания, с най-голям оборот. Тук има една страхотна, ключова научна идея, която е споделена дори и в една водеща световна медия, че точно най-любимият продукт на хората по света може да спаси климата и планетата Земя. Работя върху тази приказка, така че ще имаме ново съкровище и не само неговата история накратко във вид на приключение, а и как то ще повлияе на нашето бъдеще, спасявайки нашата планета от собственото ни безумие, наречено индустриална революция.
Чуйте в звуковия файл разговора на Елизабет Александрова с д-р Владимир Караджов.

На 17 ноември се отбелязва Световният ден на недоносените бебета. Всяка година в България се раждат над 6500 недоносени бебета. Тоест всяко 12 бебе се ражда недоносено. Да се родиш недоносен е истинско изпитание, както за бебето, така и за неговото семейство и не на последно място и за екипа от медицински специалисти, които се грижат за него...
Над 6% от българските деца вече се раждат чрез инвитро, а раждаемостта у нас е спаднала с 33% за три десетилетия. Данните са на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве. В изследването се посочва, че България е сред първите страни в Източна Европа с успешно инвитро оплождане още през 1988 г., а днес 6,5% от всички бебета в..
Как думата „евро“ навлезе в речта ни и как промени езиковите ни навици? Звучи ли вече като наша дума или все още я приемаме като чуждица. Зададохме тези въпроси на главен асистент доктор Наделина Ивова, преподавател в Катедрата по български език в ЮЗУ „Неофит Рилски“. „Тази дума навлезе в нашия език още преди да се заговори за еврозоната и за това, че..
Младата и талантлива поп изпълнителка Божидара Симеонова гостува в ефира на Радио Благоевград, за да представи дебютния си албум „Спасение“ и да представи италианската версия на първата си песен „Сега“. След 10 години, Божидара създава видео към песента, с която започва своята музикална кариера. В предаването „С усмивка в събота“ Божидара разказа и за..
Възстановяването на семейни връзки е мисия на кампанията „Промени съдба!“ на Българския червен кръст . Български Червен кръст оказва подкрепа на хора, загубили връзка със своите близки поради въоръжени конфликти, бедствия или миграция. Тази дейност на червенокръстците е с дълга история, обясни за Радио Благоевград Светослав Русев от..
Родители от Дупница на деца, диагностицирани с аутизъм, се обърнаха към своите съграждани за подкрепа в обучението на трима педагози. За съжаление, помощта, която се оказва в детски градини и училища на територията на Дупница не винаги е достатъчна, родителите са принудени да пътуват всеки ден до други градове, където има центрове за работа..
Обновената експозиция на Килийното училище и ръчно изработеният макет на старата църква ,,Св. Великомъченик Георги" в Разлог, са сред новостите в местния Исторически музей, които провокират все по-голям интерес сред посетителите. Килийното училище е един нов музеен обект. Сградата е запазена от старо, килийно обществено училище – това са..