Евродепутатът Илхан Кючюк даде началото на българския принос в Конференцията за бъдещето на Европа. За първи път от създаването на ЕС, трите институции – Европейски парламент, Съвет и Комисия, участват заедно в подобна инициатива по приобщаваща демокрация
Актуалността на темата на конференцията се определя от скорошното стартиране на дигиталната платформа за Конференцията за бъдещето на Европа и възможността за участие на всички граждани в процеса на вземане на решения, каза Илхан Кючук.
"Имаме много голяма задача през следващите няколко месеца. Да изслушаме гражданите за тяхното виждане за Европа, но заедно с това да дадем своя политически отговор. Определено се видя, че ЕС, създаден за условия и реалности на 20 век не може да функционира по същия начин през 21 век. Има нужда от промяна. Тя може да бъде институционална, свързана с разглеждане на договорите, може да има необходимост от промяна на гражданското участие в решенията на Евросъюза и за тази цел е нужно да бъде проведен един честен и откровен разговор. От съществено значение е как този разговор ще бъде конструиран. През дигиталната демокрация се дават огромни възможности и затова тези институции, този път обединени: Европейски парламент, Съвет и Комисия, създадоха обща платформа на 24 езика, чрез която може да се участва в отделни мероприятия, може да се дават идеи. Тези идеи ще бъдат придвижвани на следващо ниво. Това е механизмът на този етап, след което ще се мине на второто ниво – изслушване през панели и така продължава този процес, докато се извлече есенцията на цялото това активно политическо и преди всичко гражданско включване в целия процес на изслушване и обособяване на конкретни идеи."
Илхан Кючюк определи целите на форума – идеите да бъдат инициирани от хората, а политиците да се опитат да акумулират тази енергия.
"Единственият начин е да променим Европа. Променяйки Европа обаче, това не може да стане през диктата на различни институции, защото всички опити за такъв тип поведение се провалиха. Има нужда от активното включване на европейските граждани, за да може този процес да бъде устойчив, за да знаем накъде отиваме. 2019 година в сравнение с други европейски избори имаше изключително висока избирателна активност, разбира се българският случай не беше такъв. Тази висока избирателна активност беше едно предупреждение, че Европа е харесван проект, одобряван, но не от този вид. Европа трябва да бъде променен като проект, много по-амбициозен, много по-демократичен. Заедно с това ЕС, който трябва да играе ключова роля. Това бяха важни послания. COVID-19 потвърди още веднъж, че има решения, които не могат да бъдат национални. Все повече се говори за даване на по-големи компетентности на Европейския съюз. Пример – политиката по здравеопазване може да бъде част от нов разговор за компетентност."
От младите хора зависи бъдещето на европейския проект, категоричен е евродепутатът Илхан Кючук.
"Те участват в най-важната част. Представителството им е най-голямо в панелите и то е логично, защото разговорът е колкото за реформирането на ЕС и виждането на днешните му недостатъци, с още по-голяма сила то е за бъдещите поколения. Тук не говорим за някаква географска обособеност в рамките на 27-те държави. Съществува възможност и за участие на страните от Западните Балкани, както и за страните от Източното партньорство. Концепцията е не просто да се затворим в един Брюкселски кръг и да обсъждаме какво предстои, а това да бъде една отворена платформа където да бъдат дадени възможности на малките населени места, възможности на младите хора, възможности дори на критичните гласове. Ние вероятно ще чуем неща, които не искаме да чуем за Европа, вероятно ще чуем и много тъжни разкази за Европа, но ние трябва да бъдем готови да проведем този разговор, за да начертаем посоката на движение."
Онлайн форумът предизвика голям интерес у аудиторията не само в България, но и в целия ЕС. На първо място, защото беше на 3 езика, а и тъй като събитието е регистрирано на специалната онлайн платформа на Конференцията за бъдещето на Европа и аудиторията имаше възможност да задава въпроси на панелистите.
Чуйте в звуковия файл репортажа на Мариана Попова.На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..
В дните преди Рождество е добре да си припомним ролята на Българската екзархия в усилието за раждането на българската нация. Предлагаме ви да чуете разказа на проф. Лизбет Любенова, прозвучал в поредното издание на предаването "Изгрей зора":
„ Молитвите на българина са свързани повече с неговата празничност, тържественост. Неговата молитва, когато не е чисто религиозна и в усамотение, тя е по-скоро тип послание към хората. Тя е отворен, комуникативен тип. И това ни събира “ , сподели за Радио Благоевград доц. Елена Азманова, преподавател в ЮЗУ – Благоевград. Тя е изследовател..
От почти две десетилетия сдружението "Асоциация Общество и Ценности" е двигател на разговора за децата и родителите, брака, семейството и ценностите в модерното време. „ Когато имаме здрави семейства се възпитава и отглежда здраво поколение, със здрави ценности. И съответно – имаме здраво общество “, подчерта в интервю за Радио Благоевград..
Живото наследство са тези, които го практикуват, това е устойчивостта и знанията, предавани от поколение на поколение – се сочи на електронната страница на ЮНЕСКО, посветена на Нематериалното културно наследство. Още през 2008 година Международната организация за наука и култура започна да изгражда Представителна листа на ЮНЕСКО на елементи..
С изложбата „Готови ли сте за разкази по Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината. Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми заради историческите промени и модните светски тенденции. Това обясни..
Благоевградският общински съветник Димитър Урдев бе избран за председател на Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ на 46-ия конгрес на партията. Урдев, който досега бе заместник-председател на централното ръководство, заяви амбицията си да работи за обединение на всички земеделски партии и неправителствени организации в страната. По думите му,..