Тазгодишната зърнена реколта като количество, се очаква да се доближи до реколта 2019 г., когато добивите стигнаха своя пик с над 6 милиона тона пшеница. Качеството, особено на меките сортове хлебопекарна пшеница, се очаква да бъде изключително добро, защото се оказва, че дъждовете през април и май, са свършили своята благодатна работа.
„Рано е да се коментира като цяло реколтата, защото предстои усилената жътва, а и старата българска поговорка гласи, че „реколтата е тази, която е влезнала в хамбарите“, останалото е само прогноза“ – коментира за Радио Благоевград Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Тя е оптимист, че все пак, стопаните ще приберат качествено и вкусно зърно.
По отношение цената на зърното, експертът подчерта, че тя се определя от търсенето и предлагането в световен план и в Черноморския басейн, в който се намираме.
„Тази година, сделките „на зелено“ са със 60 до 80 лева по-високи за тон пшеница, спрямо миналата година по същото време. COVID пандемията, в световен план освободи много средства, които се насочиха в хлебопроизводството, което има бърза ликвидност и голяма печалба. Освен това, търсенето на пшеница в световен план изпреварва предлагането. Трябва да се имат предвид и митата, които наложиха големите държави като Русия и Украйна, за износ на зърно. Тоест, всички тези факти, както и много други показват, че цената на пшеницата, трайно ще бъде по-висока“ – уточни Марияна Кукушева. Според нея, това означава, че няма как и цената на хляба да остане в същите граници.
Към причините за това, тя прибавя и увеличената цена на електрическата енергия за производството със 100%, цената на газа, която се увеличава със 75 – 82%, в зависимост от договарянето. По-висока е и цената на транспорта, заради поскъпването на дизела, Тол таксите – всичко това показва динамиката в цената на хляба. Не на последно място, е и цената на човешкия труд, която се заплаща по най-високите стандарти.
„Към всичко това, като прибавим и прогнозата на ФАО за трайно покачване в световен план на цените на храните, разбирате, че в момента да твърдим запазване цената на насъщния, няма как това да се случи. Но в същото време, ние имаме един основен пазарен механизъм, който регулира цената на пазара и това е „дивата конкуренция“ между всеки бизнес оператор. В тази конкуренция, всъщност, е и качеството и здравословността на хляба. Така, че това е посоката, в която ще се движи неговата цена“ – коментира още Марияна Кукушева.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Марияна Кукушева:
Тя уточни, че хлебопроизводството не попада сред бенефициентите, които могат да се възползват от мерките, които да намалят щетите от ковид пандемията. От една страна, хлябът е сред стоките, чието потребление не е намаляло по време на извънредното положение, напротив. От друга страна, много фирми не са издържали на кризата и се е наложило да прекратят своята работа. Повечето фалирали фирми са предлагали печива и закуски, или са били в “свия сектор“.
Марияна Кукушева коментира и един любопитен факт, за който почти никой не говори.
„Светът, Европа, а и ние, се намираме в „стакфлация“. Това означава – висока безработица, високи цени и ниско потребление. Очаквам, когато се сформира новата законодателна власт на България, отговорните институции да направят заедно с нас – бизнеса, такъв план за излизане от кризата, така че, времето на „стакфлацията“ да бъде намалено до минимум“ – допълни председателят на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България.
За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..
Продължава дарителската кампания за набирането на средства за възстановяване на сградата на читалището в радомирското село Извор. Това увери в ефира на Радио Благоевград Димитрина Мирчева, секретар и един от инициаторите за запазване на културния институт. Години наред мечтите на жителите на Извор са били свързани да бъде възстановен..
8 528 са тютюнопроизводителите, които ще получат подпомагане по Схемата „Преходна национална помощ за тютюн“, за кампания 2024 г. Заявените количества са общо 17 168 092 кг. От тях 7 272 производители са заявили 8 543 183 кг. „Басми“, 731 производители - 871 452 кг. „Каба-Кулак“, 455 производители - 1 975 847 кг. „Бърлей“ и 70 производители - 5..
„В Германия се живее спокойно и добре, цените на храните са почти като в България, но данъците са доста по-високи“. Такива са впечатленията на нашия редовен слушател Сашо Симеонов, който през лятото живее в родното си село Бабинска река, в община Бобов дол, а зимата пребивава при свои близки в Берлин, Германия. Специално за рубриката..
В Сърбия в момента текат процеси, които може да повлияят на ситуацията на Балканите. Поводът за тези протести, от българска гледна точка, е прозаичен – корупцията по всички етажи на властта. Но опозицията в Сърбия използва тази нещастна кончина на хората в Нови Сад, за да се опита отново да промени ситуацията в страната и ако може да свали президента..
Идеята за развитие на ски зона „Картала“ е добра за нашия град, но трябва да отчетем фактора, че Общината не може да бъде само един пасивен получател на такава услуга, а трябва да бъде по-ангажирана и да получава приходи от собствеността, която има. Предоставянето на общинските земи под пистите и на каквито и да е общински активи трябва да генерира..
Ски център „Картала“ е богатство за Благоевград и хубавото е, че зоната привлича все повече посетители от цялата страна. Време е да бъде даден ход на втората част от инвестиционния проект за развитието му. Точно такова намерение има инвеститорът и ние трябва да се възползваме от тази възможност. Това заяви в ефира на Радио Благоевград кметът на Община..