Тазгодишната зърнена реколта като количество, се очаква да се доближи до реколта 2019 г., когато добивите стигнаха своя пик с над 6 милиона тона пшеница. Качеството, особено на меките сортове хлебопекарна пшеница, се очаква да бъде изключително добро, защото се оказва, че дъждовете през април и май, са свършили своята благодатна работа.
„Рано е да се коментира като цяло реколтата, защото предстои усилената жътва, а и старата българска поговорка гласи, че „реколтата е тази, която е влезнала в хамбарите“, останалото е само прогноза“ – коментира за Радио Благоевград Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Тя е оптимист, че все пак, стопаните ще приберат качествено и вкусно зърно.
По отношение цената на зърното, експертът подчерта, че тя се определя от търсенето и предлагането в световен план и в Черноморския басейн, в който се намираме.
„Тази година, сделките „на зелено“ са със 60 до 80 лева по-високи за тон пшеница, спрямо миналата година по същото време. COVID пандемията, в световен план освободи много средства, които се насочиха в хлебопроизводството, което има бърза ликвидност и голяма печалба. Освен това, търсенето на пшеница в световен план изпреварва предлагането. Трябва да се имат предвид и митата, които наложиха големите държави като Русия и Украйна, за износ на зърно. Тоест, всички тези факти, както и много други показват, че цената на пшеницата, трайно ще бъде по-висока“ – уточни Марияна Кукушева. Според нея, това означава, че няма как и цената на хляба да остане в същите граници.
Към причините за това, тя прибавя и увеличената цена на електрическата енергия за производството със 100%, цената на газа, която се увеличава със 75 – 82%, в зависимост от договарянето. По-висока е и цената на транспорта, заради поскъпването на дизела, Тол таксите – всичко това показва динамиката в цената на хляба. Не на последно място, е и цената на човешкия труд, която се заплаща по най-високите стандарти.
„Към всичко това, като прибавим и прогнозата на ФАО за трайно покачване в световен план на цените на храните, разбирате, че в момента да твърдим запазване цената на насъщния, няма как това да се случи. Но в същото време, ние имаме един основен пазарен механизъм, който регулира цената на пазара и това е „дивата конкуренция“ между всеки бизнес оператор. В тази конкуренция, всъщност, е и качеството и здравословността на хляба. Така, че това е посоката, в която ще се движи неговата цена“ – коментира още Марияна Кукушева.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Марияна Кукушева:
Тя уточни, че хлебопроизводството не попада сред бенефициентите, които могат да се възползват от мерките, които да намалят щетите от ковид пандемията. От една страна, хлябът е сред стоките, чието потребление не е намаляло по време на извънредното положение, напротив. От друга страна, много фирми не са издържали на кризата и се е наложило да прекратят своята работа. Повечето фалирали фирми са предлагали печива и закуски, или са били в “свия сектор“.
Марияна Кукушева коментира и един любопитен факт, за който почти никой не говори.
„Светът, Европа, а и ние, се намираме в „стакфлация“. Това означава – висока безработица, високи цени и ниско потребление. Очаквам, когато се сформира новата законодателна власт на България, отговорните институции да направят заедно с нас – бизнеса, такъв план за излизане от кризата, така че, времето на „стакфлацията“ да бъде намалено до минимум“ – допълни председателят на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..