Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Георги Шияков: Селският кмет трябва да е в услуга на народа!

13
Снимка: Елизабет Александрова


В това е убеден кметът на село Лобош, община Ковачевци, Георги Шияков, който повече от 25 години работи в името на своите съселяни ту като кмет, ту като кметски наместник.

За слушателите на Радио Благоевград той разказа откъде произлиза името на селото.  Турците са ходили на лов по тези местности, но се прибирали с празни ръце. И като се върнели ги питали: „Защо няма лов?“  и те отговаряли : „Лов бош“ – няма лов, значи празен лов. И така произлязло по легендите на възрастните хора името на селото. То се е намирало на 2-3 километра от сегашното му място. През 1850 г. започва строежът на черквата, завършена е  шест години по-късно. В село Лобош е имало килийно училище, в което са учили от цяло радомирско. В момента има запазени експонати в  килийното училище, превърнато в малък музей.

Водещ:  Какво има в музея?

Георги Шияков: Килийното училище съществува като реставрирана сграда.  Има легенди, че Васил Левски е идвал в селото, че е създал комитет, където се правили оръжия.


Водещ: Някакви предмети пазят ли се?

Георги Шияков: Има една наковалня, железа, където се е правело оръжие. Когато Васил Левски е създал комитета, е трябвало да се върне след известно време, но през това време бил заловен и не се осъществила връзката. Имаме паметник на Левски на площада и пазим старинни предмети в музейчето.

Водещ: Отваряте ли го или само в определени случаи?

Георги Шияков: По принцип се отваря два дни, там е и библиотеката на селото. През летния сезон има повече посещаемост от учениците. Има читалищен секретар, който отговаря за музея и за читалището. Поддържаме го добре, черквата също.

Водещ: Разказахте историята на селото. Днес как изглежда село Лобош? На мен ми се видя много китно, красиво, чисто, подредено.

Георги Шияков: Селото ни е много хубаво, както казахте - китно, подредено.  Махалите изчезнаха с течение на времето и сега няма съществуващи. Състои се от 180 постоянни жители, предимно по-възрастни, с настоящ адрес са около 60 човека.  Язовир „Пчелина“ е близо до нашето село и е много посещаем. Много се търсят сгради от граждани, да посещават селото и да си живеят тук през свободното време.

Водещ: Търсят, казвате, да си купят къщи. Как вървят цените тук? Има ли свободни къщи?

Георги Шияков: Почти няма. Когато някой евентуално почине и са повече наследници, или  я препишат на някой от тях, или я продадат. Трудно се намира в нашето село, защото търсенето е много голямо.

Водещ: Скъпи ли са къщите тук?

Георги Шияков: Не са много евтини. Празното дворно място, без постройки, е 10 лв. на квадратен метър в регулация. Къщите, зависи дали са старинни или по-новички, са около 50 хил. лв. Цените вървят добре. В нашия район нямаме проблем с водата, имаме си постоянно вода. Другите села си имат режими, нашето село е с тази даденост. Има сондажи, кладенци, резерви, ние нямаме проблеми с водата. Инфраструктурата е добра, улиците се поддържат. Има водопровод, канализация няма, защото инфраструктурата на селото е с наклон и сме на септични ями. Но това не спира хората. Има почистваща техника. Има работници от общината. Редовно почистваме, коси се, цялото село се поддържа. Има жена, която поддържа „Хлебната къща“, постоянно се чисти, бърше, понеже има посещаемост. Идват деца от училища, месят хляб. Жената меси, показва им как се е правил хляба, пещта е на дърва, как се е хранело селото през старото време и как всичко се е запазило. Палят огън, месят с всички пособия.

Водещ: Виждам едни много стари, дебели  книги. Имам усещането, че ако разлистите една такава книга, хартията ще се разпадне. Какво е това?

Георги Шияков: Това са семейни регистри, регистрирани през  1935 г. за имотното състояние на жителите на Лобош. Има и семеен регистър за имотите, за семейните – кой колко деца е имал, кой къде се е оженил. Запазени са колкото може, ползваме ги все още.

Водещ: Богати хора ли са били жителите на Лобош?

Георги Шияков: Не, средни хора, не е имало богаташи. Някои са отишли в чужбина, някои са останали в селото. Нямаме такива богаташи.


Водещ: Казвате, че повече възрастни хора живеят тук, но по-младите с какво се занимават?

Георги Шияков: По принцип работят в община Ковачевци. Има социален дом, в който работят няколко жени. Има една строителна фирма от село Лобош. Около 30 младежи работят като строително-монтажни специалисти, предимно млади момчета. Иначе работят и по градовете. В Лобош се намира детската градина на цялата община Ковачевци. В момента тя се ремонтира по проект. Децата я посещават безплатно по решение на кмета и на общинския съвет. Има ученическо автобусче, което ги извозва от другите села. В детската градина има около 20 деца, но в момента тече ремонт и няма никой.  Има млади госпожици учителки, готвачи, чистачи. Хубаво е селцето, поддържаме го.

Водещ: Колко години сте кмет на Лобош?

Георги Шияков: Седми-осми мандат, 23-24 години. Харесват ме хората и аз свикнах с тях, слушам ги. То селски кмет е повече да си в услуга на народа, иначе на бюрото не става. Повече възрастни има - кой иска лекарства, кой някакви строителни материали, ако имат проблеми вкъщи – слушаме се взаимно.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Българи и сърби посрещат заедно 1 март

Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..

публикувано на 28.02.25 в 15:38

Хазартната зависимост става все по-сериозен проблем и в малките населени места

Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..

публикувано на 28.02.25 в 15:04

Ученик от Бараково спечели голямата награда в Национален литературен конкурс

17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново".  „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...

публикувано на 28.02.25 в 11:24

Да прочетеш 229 книги за една година, когато си само на 10 години. Невероятно, но е факт…

Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има  и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..

публикувано на 28.02.25 в 09:21

Пукльовците - екосъстезание с мисия

Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се  организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..

публикувано на 26.02.25 в 14:50

НЕ на тормоза в училище! – „Денят на розовата фланелка“

Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като  „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..

публикувано на 26.02.25 в 11:33

Айше Емин събра в книга кулинарните съкровища на Родопите

Айше Емин от гърменското село Рибново събра в книга кулинарните съкровища на Родопите. Изданието съдържа 36 рецепти на традиционни и обичани ястия като салати, супи, печива, десерти. „Тази книга е изцяло в мой стил – рецептите са лесни за приготвяне, с достъпни продукти и пълни с любов. Вложих много старание, защото знам, че моите читатели заслужават..

публикувано на 26.02.25 в 11:24