4
Между 5 и 13 дни е терапевтичният прозорец, след който човек рискува да загуби способността си да усеща миризми завинаги.
Загубата на обоняние се превърна в нещо нормално от началото на пандемията с COVID-19. Оказва се обаче, че това е смущение, което ако не отшуми до две седмици, трябва задължително да се лекува. В противен случай човек рискува да загуби тази част от сетивните си усещания завинаги.
Защо след преодоляване на инфекцията има лица, при които обонянието се връща, а при други след месеци и година това не се случва?
„Налице са много фактори, някои от които познаваме и са известни, други все още не са ясни на съвременната наука. Истината е, че намаленото обоняние се дължи на възпалителни процеси в епитела, който поддържа обонятелните клетки, донякъде това е валидно и за вкусовите клетки. Тези възпалителни продукти, които се отделят там увреждат клетките, а да не говорим, че вирусните частици могат да попаднат директно в рецепторните клетки и да ги увредят. Доколко трайно ще бъде увреждането на тези сетива, зависи от силата на имунния отговор на организма и доколко той успешно се справя с вирусната инфекция. Хора, при които е налице бърз, адекватен и ефективен имунен отговор – възпалението се потиска сравнително лесно и бързо се връща обонянието. Но има хора, при които в лигавицата и клетките остава дълго време едно продължаващо възпаление, което е причина обонянието при някои хора да се връща много късно, а в някои случаи за съжаление никога не се връща“ – това сподели в ефира на Радио Благоевград доц. д-р Тодор Широв, специалист по отоневрология в Клиниката по ушно-гърлени болести на УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ – София.
По думите на доцент Широв около 60% от хората в рамките на първите 3-4 седмици възвръщат спонтанно обонянието и вкуса си. При останалите 40% до 5-6 месеца повече от половината от тях възвръщат обонянието си, 5-6% остават с трайно намалено обоняние около година, а след този период много малко вероятно е обонянието да се върне. В тези случаи е необходима консултация с лекар-специалист, тъй като няма специфично лечение за намаление на обонянието и увреждане на този сетивен орган. Няма хапче или определена процедура за пациента, което да гарантира възстановяване на обонянието му.
Клиниката УНГ на столичната болница, която е най-голямата в България, е едно от малкото места в страната, което разполага със специален апарат за тестване на обонянието. Как става самото тестване?
„Налице е много богат и дълъг опит в работата със сетивата вкус и обоняние, имаме издадена с проф. Димов монография на тази тема. В клиниката ни се правят най-цялостно, системно и задълбочено тези проучвания. Разполагаме с уред наречен олфактометър, който може много прецизно да измери обонянието на пациента. Изследването се базира на използването на тест миризми. Подбрали сме 5 миризми, познати и достъпни за хората – роза, мента, терпентин, оцет, които са поставени в специални банки. От тези банки можем да взимаме определен обем въздух – от изпаренията над тези течности, защото това са етерични масла и да ги доставяме дозирано до носа на пациента с помощта на тръбички. По този начин можем количествено да установим обонянието на пациента. От една страна дали пациентът усеща или не миризма, от друга – дали може да разпознава миризмата, защото това са два различни аспекта на обонятелната функция. Усещането на миризмата е функция на периферната част на рецепторните клетки, докато разпознаването на миризмата е функция на мозъка“.

COVID-19 не е единствената причина за загубата на обоняние. Това може да бъде следствие и от банална вирусна инфекция. „Всяка година в хода на сезонните вирусни инфекции някои хора губят обонянието си. Тогава вече има смисъл те много бързо да отидат на лекар и да започнат лечение, защото принципът е колкото по-рано започне лечението – в рамките на 5 дни, толкова по-ефективно е то. Други причини за намалено обоняние са черепно-мозъчните травми. Човек, когато падне и си удари главата, или бъде ударен от нещо, е възможно да загуби обонянието си, защото обонятелните нишки преминават през черепа и отиват в носната кухина през една тънка костна пластинка с много малки дупчици. Всяко сътресение на мозъка може да среже като с нож тези власинки и човек да загуби обоняние“.
Доц. Широв препоръча на гражданите да се ваксинират срещу COVID-19.
„До този момент не съм видял в моята практика след ваксинация и преболедуван COVID-19, хора трайно да са загубили обонянието си. Донякъде ваксинацията ги предпазва като постоянна загуба на обонянието“.
Женската организация „Тя, промяната“ към ПП „Продължаваме промяната“ вече има своя областна структура в Пиринско. Клубът беше учреден в Благоевград, като на събитието присъстваха десетки жени от региона. В инициативата се включиха дами от различни градове, професии и възрасти, обединени от желанието да споделят опит, да търсят подкрепа и да работят за..
Първото фототипно издание на „Македонски алманахъ“ ще бъде представено на 27 ноември от 18:00 часа в зала „22 септември“ в Благоевград. Поводът е 85-годишнината от издаването на оригинала през 1940 година в Индианаполис, САЩ. „Македонски алманахъ“ е уникална илюстрована енциклопедия, отразяваща живота, стремежите и духовността на македонските българи..
Над 10, от общо 17 мечки в Парка край Белица в момента, вече спят зимен сън. Това е едно много важно състояние за здравето на животните, което е известно като хибернация. Тя трябва да протича в спокойна среда, което е основната причина за затварянето на мечото селище за посетителите от 16 ноември. „Хибернацията е много интересно явление,..
По повод 21 ноември - Денят на християнското семейство и младежта ОДК- Петрич организират благотворителен кулинарен базар. Средствата, събрани от инициативата, ще подкрепят две семейства в нужда, а в базара може да се включи всеки, който има желание, съобщи в ефира на Радио Благоевград директорът на ОДК- Петич Таня Димитрова. „Този свят..
Полковник Кирил Спаневиков, бригадир на Трето бригадно командване, беше гост в ефира на Радио Благоевград по повод 19 ноември – празника на Българските сухопътни войски. В разговора той подчерта значението на датата като ден, който припомня дългия път и приноса на сухопътните войски в изграждането на съвременната българска армия. Полк. Спаневиков..
Съдия Пенка Братанова започва втория си мандат като председател и административен ръководител на Окръжен съд – Кюстендил, след като получи пълното доверие на Висшия съдебен съвет. В интервю за Радио Благоевград тя говори за приоритетите, предизвикателствата пред съдебната система и посоката, в която институцията ще работи през следващите години...
Добрите сърца - това е съвременна история за помощта и подкрепата към едно 14-годишно момиче, останало без дом и родителска грижа. Деяна е отличничка, учи в елитно училище, но живее в общежитие, но без средства за оцеляването си. Останала без дрехи, обувки, без джобни за храна. Няма лаптоп и интернет, без мобилен телефон за връзка с приятели и..