Между 5 и 13 дни е терапевтичният прозорец, след който човек рискува да загуби способността си да усеща миризми завинаги.
Загубата на обоняние се превърна в нещо нормално от началото на пандемията с COVID-19. Оказва се обаче, че това е смущение, което ако не отшуми до две седмици, трябва задължително да се лекува. В противен случай човек рискува да загуби тази част от сетивните си усещания завинаги.
Защо след преодоляване на инфекцията има лица, при които обонянието се връща, а при други след месеци и година това не се случва?
„Налице са много фактори, някои от които познаваме и са известни, други все още не са ясни на съвременната наука. Истината е, че намаленото обоняние се дължи на възпалителни процеси в епитела, който поддържа обонятелните клетки, донякъде това е валидно и за вкусовите клетки. Тези възпалителни продукти, които се отделят там увреждат клетките, а да не говорим, че вирусните частици могат да попаднат директно в рецепторните клетки и да ги увредят. Доколко трайно ще бъде увреждането на тези сетива, зависи от силата на имунния отговор на организма и доколко той успешно се справя с вирусната инфекция. Хора, при които е налице бърз, адекватен и ефективен имунен отговор – възпалението се потиска сравнително лесно и бързо се връща обонянието. Но има хора, при които в лигавицата и клетките остава дълго време едно продължаващо възпаление, което е причина обонянието при някои хора да се връща много късно, а в някои случаи за съжаление никога не се връща“ – това сподели в ефира на Радио Благоевград доц. д-р Тодор Широв, специалист по отоневрология в Клиниката по ушно-гърлени болести на УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ – София.
По думите на доцент Широв около 60% от хората в рамките на първите 3-4 седмици възвръщат спонтанно обонянието и вкуса си. При останалите 40% до 5-6 месеца повече от половината от тях възвръщат обонянието си, 5-6% остават с трайно намалено обоняние около година, а след този период много малко вероятно е обонянието да се върне. В тези случаи е необходима консултация с лекар-специалист, тъй като няма специфично лечение за намаление на обонянието и увреждане на този сетивен орган. Няма хапче или определена процедура за пациента, което да гарантира възстановяване на обонянието му.
Клиниката УНГ на столичната болница, която е най-голямата в България, е едно от малкото места в страната, което разполага със специален апарат за тестване на обонянието. Как става самото тестване?
„Налице е много богат и дълъг опит в работата със сетивата вкус и обоняние, имаме издадена с проф. Димов монография на тази тема. В клиниката ни се правят най-цялостно, системно и задълбочено тези проучвания. Разполагаме с уред наречен олфактометър, който може много прецизно да измери обонянието на пациента. Изследването се базира на използването на тест миризми. Подбрали сме 5 миризми, познати и достъпни за хората – роза, мента, терпентин, оцет, които са поставени в специални банки. От тези банки можем да взимаме определен обем въздух – от изпаренията над тези течности, защото това са етерични масла и да ги доставяме дозирано до носа на пациента с помощта на тръбички. По този начин можем количествено да установим обонянието на пациента. От една страна дали пациентът усеща или не миризма, от друга – дали може да разпознава миризмата, защото това са два различни аспекта на обонятелната функция. Усещането на миризмата е функция на периферната част на рецепторните клетки, докато разпознаването на миризмата е функция на мозъка“.
COVID-19 не е единствената причина за загубата на обоняние. Това може да бъде следствие и от банална вирусна инфекция. „Всяка година в хода на сезонните вирусни инфекции някои хора губят обонянието си. Тогава вече има смисъл те много бързо да отидат на лекар и да започнат лечение, защото принципът е колкото по-рано започне лечението – в рамките на 5 дни, толкова по-ефективно е то. Други причини за намалено обоняние са черепно-мозъчните травми. Човек, когато падне и си удари главата, или бъде ударен от нещо, е възможно да загуби обонянието си, защото обонятелните нишки преминават през черепа и отиват в носната кухина през една тънка костна пластинка с много малки дупчици. Всяко сътресение на мозъка може да среже като с нож тези власинки и човек да загуби обоняние“.
Доц. Широв препоръча на гражданите да се ваксинират срещу COVID-19.
„До този момент не съм видял в моята практика след ваксинация и преболедуван COVID-19, хора трайно да са загубили обонянието си. Донякъде ваксинацията ги предпазва като постоянна загуба на обонянието“.
Кати, Мити, Петя, Калина и Никол, малките журналисти от школата по журналистика и медийно отразяване към Центъра за личностно и творческо развитие на децата в Благоевград бяха гости в предаването „Неделя у дома“, където разказаха какво е за тях журналистиката. „Мен ме влече телевизията, защото искам да ме видят всички. Целият свят“, сподели..
Музейна работилница, посветена на Баба Марта, отваря врати от 24 до 27 февруари в красивата сграда на Историческия музей в Петрич. Инициативата се провежда за втора поредна година, очаква се интересът към нея да бъде още по-голям от миналогодишния, тъй като заложените дейности в работилницата ще бъдат надградени. „Ще посрещнем дечицата с..
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..