Между 5 и 13 дни е терапевтичният прозорец, след който човек рискува да загуби способността си да усеща миризми завинаги.
Загубата на обоняние се превърна в нещо нормално от началото на пандемията с COVID-19. Оказва се обаче, че това е смущение, което ако не отшуми до две седмици, трябва задължително да се лекува. В противен случай човек рискува да загуби тази част от сетивните си усещания завинаги.
Защо след преодоляване на инфекцията има лица, при които обонянието се връща, а при други след месеци и година това не се случва?
„Налице са много фактори, някои от които познаваме и са известни, други все още не са ясни на съвременната наука. Истината е, че намаленото обоняние се дължи на възпалителни процеси в епитела, който поддържа обонятелните клетки, донякъде това е валидно и за вкусовите клетки. Тези възпалителни продукти, които се отделят там увреждат клетките, а да не говорим, че вирусните частици могат да попаднат директно в рецепторните клетки и да ги увредят. Доколко трайно ще бъде увреждането на тези сетива, зависи от силата на имунния отговор на организма и доколко той успешно се справя с вирусната инфекция. Хора, при които е налице бърз, адекватен и ефективен имунен отговор – възпалението се потиска сравнително лесно и бързо се връща обонянието. Но има хора, при които в лигавицата и клетките остава дълго време едно продължаващо възпаление, което е причина обонянието при някои хора да се връща много късно, а в някои случаи за съжаление никога не се връща“ – това сподели в ефира на Радио Благоевград доц. д-р Тодор Широв, специалист по отоневрология в Клиниката по ушно-гърлени болести на УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ – София.
По думите на доцент Широв около 60% от хората в рамките на първите 3-4 седмици възвръщат спонтанно обонянието и вкуса си. При останалите 40% до 5-6 месеца повече от половината от тях възвръщат обонянието си, 5-6% остават с трайно намалено обоняние около година, а след този период много малко вероятно е обонянието да се върне. В тези случаи е необходима консултация с лекар-специалист, тъй като няма специфично лечение за намаление на обонянието и увреждане на този сетивен орган. Няма хапче или определена процедура за пациента, което да гарантира възстановяване на обонянието му.
Клиниката УНГ на столичната болница, която е най-голямата в България, е едно от малкото места в страната, което разполага със специален апарат за тестване на обонянието. Как става самото тестване?
„Налице е много богат и дълъг опит в работата със сетивата вкус и обоняние, имаме издадена с проф. Димов монография на тази тема. В клиниката ни се правят най-цялостно, системно и задълбочено тези проучвания. Разполагаме с уред наречен олфактометър, който може много прецизно да измери обонянието на пациента. Изследването се базира на използването на тест миризми. Подбрали сме 5 миризми, познати и достъпни за хората – роза, мента, терпентин, оцет, които са поставени в специални банки. От тези банки можем да взимаме определен обем въздух – от изпаренията над тези течности, защото това са етерични масла и да ги доставяме дозирано до носа на пациента с помощта на тръбички. По този начин можем количествено да установим обонянието на пациента. От една страна дали пациентът усеща или не миризма, от друга – дали може да разпознава миризмата, защото това са два различни аспекта на обонятелната функция. Усещането на миризмата е функция на периферната част на рецепторните клетки, докато разпознаването на миризмата е функция на мозъка“.
COVID-19 не е единствената причина за загубата на обоняние. Това може да бъде следствие и от банална вирусна инфекция. „Всяка година в хода на сезонните вирусни инфекции някои хора губят обонянието си. Тогава вече има смисъл те много бързо да отидат на лекар и да започнат лечение, защото принципът е колкото по-рано започне лечението – в рамките на 5 дни, толкова по-ефективно е то. Други причини за намалено обоняние са черепно-мозъчните травми. Човек, когато падне и си удари главата, или бъде ударен от нещо, е възможно да загуби обонянието си, защото обонятелните нишки преминават през черепа и отиват в носната кухина през една тънка костна пластинка с много малки дупчици. Всяко сътресение на мозъка може да среже като с нож тези власинки и човек да загуби обоняние“.
Доц. Широв препоръча на гражданите да се ваксинират срещу COVID-19.
„До този момент не съм видял в моята практика след ваксинация и преболедуван COVID-19, хора трайно да са загубили обонянието си. Донякъде ваксинацията ги предпазва като постоянна загуба на обонянието“.
През седмицата се проведе последната пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург. Какво успя да свърши и за какво не стигна време? Какви ще бъдат предизвикателствата, на които следващият състав на ЕП ще трябва да отговори. В предаването “Събития и личности” разговаряхме с трима български евродепутати. За енергетиката, индустрията и..
Елена Панайотова представи своята книга „Приложен театър” в Регионалната библиотека на Благоевград. Тя е доктор по театрално изкуство в Нов български университет. Специализирала е европейска култура в Университета в Амстердам и театрална антропология в театър „Один” в Дания. Дългогодишен преподавател е по театрално изкуство в Академията за изкуства..
„Великден във всеки дом” - т ова е новата кампания на сдружение „Близо до теб“ за даряване на пакетирани козунаци на самотно живеещи пенсионери в селата от община Дупница. Екипът на сдружението благодари за подкрепата на хората с добри сърца в грижата за хора в нужда. В благотворителната инициатива апелът е да се дарят козунаци, които ще..
По данни от Наблюдението на домакинските бюджети през 2023 г. на НСИ, годишният общ доход средно на лице от домакинство е 10 846 лв. и нараства с 20.4% спрямо 2022 година. За последните десет години (2014 - 2023 г.) - се увеличава 2.3 пъти. Годишните разходи са 10 044 лв. средно на лице, което е с 19.7% повече в сравнение с 2022 година. За периода..
Европейската комисия призова държавите-членки да увеличат усилията си за справяне с бракониерството и незаконния трафик, за да опазят малкото останали есетрови риби на континента. Въпреки че са надживели динозаврите, днес те са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са..
На официална церемония на 18 април бяха обявени победителите в годишните награди на организацията „ Time Heroes “. Призове получиха хората и организациите с изключителен принос за развитието на доброволческата култура в България през 2023 г. С награда „Героите“ беше отличена и организацията „Green and clean“ от Гоце Делчев с основател Георги..
Помирението в БСП-Благоевград е въпрос, който вълнува не само нашите членове, но и всички граждани на общината. Всички очакват БСП да бъде силна партия и считам, че това е възможно. Помирението вече е факт. Това заяви в предаването „Събития и личности“ на Радио Благоевград Веселин Христов, председател на общинската структура на БСП в областния..