Еко сдружението „За Земята“ организира преди броени дни посещение в Литва на група български еколози, журналисти и научни работници за запознаване с нейната успешно действаща депозитна система. Там резултатите са повече от впечатляващи – шест година след началото, вече се събират 9 от 10 кутии за напитки, стъклени и пластмасови бутилки за еднократна употреба. Видимо количеството на отпадъците е намаляло, домовете, горите, реките, езера, природата като цяло са много по-чисти. „Всяка година ние събираме повече от 90% от употребяваните бутилки. Това е много важно за природата, това решава проблема, защото трябва да се събират и преработват опаковките. Не трябва да се замърсява природата с тях. В това отношение депозитната система много успешно решава тези проблеми“, подчерта Гентарас Варнас, главен изпълнителен директор на организацията - администратор на литовската депозитна система в специално интервю за Радио Благоевград. Той поясни, че „системата е достатъчно проста, за да могат хората да я разберат и приемат. Ежегодно правим проучване сред тях, дали нашите решения са били добри или не. И всяка година получаваме 95 - 97% одобрение. Жителите се радват, виждат, че природата ни е много по-чиста. Никъде в Литва вече не могат да се видят пластмасови бутилки - било то на улицата или в природата“, каза още г-н Варнас. За всяка върната бутилка депозитната цена е 10 евроцента. Те са достатъчни да мотивират хората да не изхвърлят бутилките, а да ги връщат обратно в магазините и да вземат обратно депозитния залог. „Разбира се, за да работи такава система е нужен закон. В него трябва да са описани задълженията на магазините - че те са длъжни да приемат обратно празните бутилки и да изплатят депозитните пари. Това от една страна. От друга - законът е длъжен да опише задачите и задълженията и на производителите. Излиза, че имаме умни политици, защото в Литва получаваме много добър резултат от депозитната система. Жителите на Литва са доволни от нея, производителите - също. Всички са доволни, постигнали сме добър резултат и за природата, значи решението е било умно“, споделя още Гентарас Варнас. Бъдещето на сега действащата депозитна система той вижда най-вече в развитието на технологичното и ай-ти направленията. Например - депозитните пари хората да получават директно в своите банкови карти. Паралелно с това развитие, политиците и производителите трябва да мислят и за останалите други опаковки. За да може те също да се събират, да се сортират и преработват.
Цялото интервю с Гентарас Варнас можете да чуете в звуковия файл.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Ясно
Разкъсана облачност