Рождественско послание

голяма радост, която ще бъде за всички човеци” (Лк. 2:10)

 
Обични в родилия се Господ наш и Спасител Иисус Христос, чеда на светата ни Църква в пределите на богохранимата ни Неврокопска епархия,

В тишината на зимната нощ, край малкото градче Витлеем, пред озарените от славата Господня пастири, се явява небесен пратеник. Ангел Господен донася благовестието за станалото в близката пещера чудо, най – великото в цялата история на света и човечеството – раждането на Богомладенеца Христос, повит в пелени и положен в ясли. Бог се ражда като човек. Бог се явява в плът. Идва очакваният от векове Спасител – Иисус Христос. В Рождественската нощ възсиява истинската светлина, която просвещава и освещававсеки човек. Изгрява най-светлата надежда. 

Раждането на всеки човек носи утеха и надежда за продължение на живота. С раждането на Богомладенеца обаче идва надеждата за вечния живот, защото като човек се ражда Този, Който е изворът на живота.

Най-тежкото последствие от греха е отделянето на човека от Бога. Лишен от общението си с Твореца, човекът става подвластен на разрухата, смъртта и тлението. С раждането Си Господ Иисус Христос възстанови синовството и близостта на човека с Бога и обнови надеждата ни за вечен живот в Неговото Царство.

Тази надежда не е само за онова време, когато се ражда и живее сред нас Христос. Тя е вечна и се отнася за всички хора през всички времена. 

Тази надежда обаче не може да ни води към възход в добродетелния живот, ако се затваряме в себе си. Необходимо е да споделямепреживяванията и на другите хора, т.е. на нашите ближни. Съизживяването на радостта на другия, особено съпричастността към болката и нуждата му от молитвена, морална и материална подкрепа, укрепват упованието ни в Бога. По мярката, с която откликваме към нуждаещия се наш ближен се определя и нашето сближаване с Христос. Съобразно с проявената от нас любов ще бъде и изпитанието ни на Страшния Христов съд: „…истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:45).

Ето защо всеки път, когато проявяваме разбиране един към друг и с готовност се притичаме на помощ, ние с вяра се уповаваме на думите на Спасителя, че това Той приема като извършено спрямо Самия Него. По този начин най-силно можем да почувстваме сближаването си с нашия Господ. Нямаме ли Христос в живота си, ние сме духовно бедни и тази бедност е най - страшна. От това трябва да се боим - да живеем без Бога и Неговата благодат: „Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия” (2 Кор. 8:9), ни учи св. ап. Павел.

Обични в Христа братя и сестри,
Всяка година на този Празник преживявамеотново и отново славния момент на Христовото раждане. Обновява се надеждата в нас, защото Господ ни дава възможност да Го приемаме в себе си и да живеем с Него. Винаги, когато се затворим и отдалечим от нашия Спасител, Той ни очаква с вяра да Го потърсим и да се върнем при Него.

„Не бойте се!” Много пъти Господ се обръща с тези думи към нас. Грижовно ни прегръща, за да ни преведе през изпитанията на този живот, като ни избавя от страха и ни вдъхва увереност. 

С чувство на умиление  се покланяме във Витлеем, пред яслите в пещерата, пред родилия се там Богомладенец. Да държим жив в нашите сърца огъня на вярата в родилия Се Христос и да пазим топлото усещане, което Той внася в душите ни. Колебаем ли се или се страхуваме – да прибягваме  към Витлеем, там се роди Христос – нашият Спасител. 

Честито Рождество Христово!

Отечески отправям най-искрени благопожелания към всички вас, скъпи наши чеда, за благодатни, светли, радостни и мирни празници на мироспасителното Христово Рождество! Молитвено призоваваме над всички вас, над вашите чеда и близки, над всички скъпи на сърцата ви да пребъдва Божието благословение, Неговата благодат и човеколюбие и през Новата спасителна 2022 г.!

Мирът Христов да пребъдва във всички човешки сърца!

 † НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ