„По дефиниция градското земеделие е отглеждане на различни земеделски култури, билки, храсти и дървета в градска и крайградска среда. Целта е да се завърнем към изгубените си корени, към природата и да направим градската среда по-зелена и по-здравословна “, поясни за слушателите на Радио Благоевград Радина Калдамукова, магистър по геоекология, с интереси в областта на иновациите в земеделието, устойчивото използване на природните ресурси, ентусиаст-градинар. Тя е част и от авторския екип на платформата „Климатека“, която има амбицията да „превежда“ науката за климата на популярен език. Младият учен посочи, че интересът към градското земеделие нараства и този засиленият интерес у хора да градинарстват е израз на тяхната необходимост да се свържат по някакъв начин с природата. „В градовете има много площи, които не се използват и на тях може да им се вдъхне нов живот чрез т.н „споделени“ градинки. От друга страна в града имаме една доста по-топла околна среда – с около 2-3 градуса по-топла в сравнение с извън града; много отделяне на въглероден диоксид, което е полезно за растенията. Има много ресурси, които не се използват, а могат да бъдат използвани в градското земеделие“, коментира Радина Калдамукова част от това, което могат градовете да предложат на земеделието. И още: как градовете могат да спомогнат за установяване на по-устойчиви хранителни системи във време на здравна, икономическа и климатична кризи? какво показва българският опит в градското земеделие и този в Европа? какви промени в законодателството са нужни, за да се отговори на нарасналия обществен интерес към градското земеделие? – чуйте интервюто с Радина Калдамукова в звуковия файл.
Доц. д-р Радослав Чайров е зам.-декан на Природо-математическия факултет и ръководител на Катедра „Химия“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Роден в Перник, но от 25 години е в Благоевград. Той работи в областта на модификацията на лекарствените средства. За него това е истинско предизвикателство. Има три патента в тази област. Става доцент с много упорита..
Село Долене е разположено в южните склонове на Огражден планина. То има древна и богата история, но в момента постоянните му жители са само седем. От 2018 година, учредителите на сдружението „Долене за поколенията“ започват възстановяването на къщите в селото с амбицията да превърнат родното място на дедите си в културно-образователна..
„Да помага Великден, честит Гергьовде н !“ – под този надслов са обединени празничните прояви в община Разлог. „ Ние се стремим да предадем това, което очаква публиката, но има неща, на които държим, желаем и подкрепяме и това е да бъдат автентични. Защото в цялото това разнообразие в Европейския съюз и в света в тази отвореност, не..
Проф. Магдалена Панайотова е преподавател в Софийския университет, главен редактор на списанието 'Езиков свят“ на Югозападния университет в Благоевград, секретар на ПЕН клуба на писателите в България. „ Преди всичко Великден е празник на надеждата. Но за мен лично е и празник на равносметката “, каза за Радио Благоевград проф. Панайотова. Тя..
Доктор Яна Манова е преподавател в Катедрата по романистика и германистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и е един от много посланици на благоевградския университет по света. Наскоро тя се завърна от международен академичен обмен по програма „Еразъм“ в университета в град Ризе, Турция. „ЮЗУ „Неофит Рилски“ има договори за партньорство по програма „Еразъм“ с..
Кметство село Баня и НЧ "Просвета-1908" канят на празничен концерт под надслов "Нашият Великден". Баня е единственото населено място, в което Великден се е празнувал цели четири дни. „Заедно ще се върнем в спомените си, пред нас ще "изплуват" картини от местностите "Силевица" , "Аранджела" , "Дабето" и "Варвара". Места, които хората от..
Дневният ред на Злата Ризова в ролята й на омбудсман ще бъде определян от благоевградчани. Аз ще застана зад всеки един, който аргументирано и последователно защитава обществени въпроси и дори самия себе си. Това заяви в предаването „Сюжети от деня“ новоизбраният обществен посредник в община Благоевград. Тя коментира и отхвърленото предложение за..