Проф. Магдалена Панайотова: Дадох си сметка, колко важна e темата за разбирателството между Изтока и Запада

„Смятам, че една добра книга не трябва да дава толкова добри отговори, колкото да „зачовърка“ у читателя нещо, което да го накара да прочете съответните текстове, за които тя говори, да си състави свое мнение“, убедена е проф. Магдалена Панайотова. И разказва, че е обединила в книгата си творби на балкански автори и на така наречените от Салман Рушди „преведени хора“, хора, които идват от Изтока, писатели, които преодоляват различията. Защото такива като него не само се включват в новата европейската литература, но те изцяло променят модела. „Вълнува ме идеята какво носи другостта на това късче земя – Балканите. Знаем, че  те много често са наричани „врящ котел“, „другото на Европа“ и съм се опитала да видя в тази земя с неясна и проблематична принадлежност, какво се случва с отношенията: близък – непознат, далечен; Източна – Западна Европа; в какво е идентичността на съвременния човек; как се осмисляме балканците… За такива неща разсъждава тази книга, през митове и стереотипи се опитва да види болката на това да си балканец и да си гражданин на Европа, наследник на Крали Марко и същевременно европеец“, разказва проф. Панайотова и посочва, че нейната книга „По шевовете на литературата“. (Между Изтока и Запада – граници и идентичности) няма амбиция да представи цялата световна литература, но има амбицията да покаже какво се променя в нея.

Проф. Магдалена Панайотова даде това интервюто за Радио Благоевград от словашкия град Търнава, където е на работно посещение, свързано с общ проект с Търнавския университет. „Ритъмът в Словакия е много спокоен, спазват се разбира се всички мерки, донякъде доста по-строги, отколкото в България. Носят се маски с респиратори, а не просто обикновени маски. От друга страна няма никакъв стрес, има спокойствие по улиците, не се нагнетява чувството на някакъв ужас. Аз гледам словашка телевизия, разбира се има дискусии, но нямам усещането, че се готвят някакви големи промени, усещането за това, че сме на ръба на война или нещо подобно. Търнава е едно доста спокойно градче с дълга история, тук университетът е основан през 1680 година. В университетското образование имаме близки неща, има и доста различия. Например студентите са изцяло дотирани от държавата. Разбира се,  има и платено обучение, но то е много по-малко развито. От друга страна – доста близки са нещата по отношение на акредитацията на съответните висши училища. И тук се изисква доста документация и смея да кажа, че при научните степени, получаването на степен  доцент и професор в Словакия, нещата са доста по-сложни, отколкото в България. Изискванията тук са доста по-сериозни“. 

Партньорството между ЮЗУ – Благоевград, Софийския университет, Шуменския университет и Търанвския университет е по линия на програмата „Наука и образование за интелигентен растеж“. Проектът  е свързан със създаването на магистърската програма „дигитални компетентности в чуждоезиковото обучение“, която е обща и за четирите университета.  „Програмата е много интересна, тя предвижда обучение в една  изключително интересна специалност, като не просто обучение на чужд език, а усвояването на дигитални  компетентности при изучаването на чужд език. Нашите партньори се включват с разработка на курсове“, поясни проф. Панайотова и обяви, че програмата ще стартира през септември тази година.

Цялото интервю с проф. Магдалена Панайотова можете да чуете в звуковия файл.