„Първото, което за нас е положителен сигнал, са двете срещи с двамата отговорни министри по въпроса. В Кресна г-н Сандов, министър на околната среда, се срещна с нас (Коалицията "Да спасим Кресненското дефиле") и с местни хора. Бяха обсъдени в детайли нещата, нямаме принципни различия. Имаше няколко интервюто на м-р Караджов за цената на тунела, за някакви допълнителни сложности, които предизвикаха да поискаме среща и с него. Обсъдихме в детайли нещата и хубавото е, че и там няма принципни различия. Г-н Караджов каза, че не иска да остане в историята като човекът, който ще унищожи Кресненския пролом“, коментира за Радио Благоевград Даниел Попов от екологично сдружение “За Земята”.
Европейското екологично законодателство
Припомняме, че през 2019 Европейската комисия отказа да финансира с европейски средства предложената от правителството спорна отсечка през Кресненския пролом. Тогава тя каза, че е необходимо България да определи природозащитните приоритети и да направи нова екологична оценка и нов избор на алтернативи. „Също, през декември 2021-та Комитетът на Бернската конвенция прие препоръка 212, която освен, че заема същата позиция – да се търси вариант за магистралата извън дефилето, дава препоръки да се направят работни групи, които бързо в оперативен порядък да решат както целите и мерките на природозащитната в дефилето, които досега липсваха, така и да се придвижи нова екологична оценка, като се вземат предвид исканията на местните хора“, посочи още екологът.
Работните групи
„Това, което трябва да направят трите работни групи, препоръчани от Бернскатаконвенция, е: първата (тя си е стриктно по биоразнообразието) да изработи мерките и целите на защита в самия пролом. Втората – да подготви стандарта за процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Третата група, наред с представители на държавни институции и еколози, включва и представители на местната общност в Кресна. По план за 2-3 месеца групите трябва да свършат своята работа. След това предстои доста техническа работа, която АПИ трябва да свърши. Тогава ще станат ясни цените на всеки един вариант и какъв финансов принос ще искаме от ЕК“, подчерта Даниел Попов и посочи, че този напредък е единственият възможен път за реализиране на проекта, за получаване на европейски средства за финансирането му и избягване на санкции заради нарушаване на природозащитното законодателство.
Месните хора и магистралата
„Ще се е разглеждат проблемите с достъпността на пътя, нуждата при отваряне на магистралата, да се отворят възможности за местния бизнес, да има добре уреден пътен възел, който да позволи на хора, които искат да вземат традиционни продукти от Кресна или да отидат на така добре познатите ресторантчета, да могат да го направят. Алтернативният туризъм да продължава да се развива“. Ще се обсъждат и направят предложения за пътната безопасност, за локален път за жителите на град Кресна, запазването на техни земеделски земи и лозя.
2030 година – финал на изграждането на АМ „Струма“
„ Довършването на магистралата през Кресненското дефиле е заложено за финансиране в оперативна програма „Транспорт 2021 - 2027“, която има още 2-3 години допълнителен резерва за довършване на вече одобрени за финансиране проекти, т.с наистина 2030 година“, потвърди Даниел Попов.
Цялото интервю с Даниел Попов можете да учете в звуковия файл.
Деветият Международен кукерски фестивал „Старчевата“ събра в Разлог 24 групи от България и чужбина с над 2 500 участници. Атрактивният фестивал се проведе на централния площад „Преображение“, където дефилираха кукери от общините Тунджа, Ямбол, Благоевград, Симитли, Карлово, Павел баня, Елин Пелин, Земен, Перник, Кюстендил, Петрич и Разлог. В..
При детайлен анализ на данните за 2024 година, свързани с безопасното движение в България, се показва, че по време на снеговалеж, проливен дъжд и мъгла са загинали 10 души или 2 % от всички загинали по улиците и пътищата през годината. Докато, когато времето е било сухо, слънчево и благоприятно за движение са загинали 352 души или 73% от всички..
"БЕЗ КРИЛА" е филм, вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Михаил на 14 години губи двете си ръце заради токов удар. След това става състезател по дълъг скок и печели световна титла за параолимпийци, а после измисля нов вид протези и започва да ги..
Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия. В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..
На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..
Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..
Комисията за защита от дискриминация се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..
Превалявания
Облачно
Предимно облачно
Облачно