Фактите: Повече от 180 000 растителни вида, включително 1200 селскостопански култури, в целия свят зависят от опрашване за своето възпроизводство. Исторически растенията и пчелите взаимно са коеволюирали, така че днес около 80% от растителните видове се опрашват от над 20 000 вида пчели, обитаващи Земята. 10% от тях се срещат в Европа.
Коментарът: „Дивите пчели опрашители са онези насекоми, без които ние няма да можем да се храним с много неща“, напомни в интервю за Радио Благоевград Роман Рачков, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита, част от авторския екип на платформата за науката „Климатека“. Агрономът подчерта, че „основните опрашители в природата са тези множество видове диви пчели и други насекоми, които просто не забелязваме, тъй като не са свързани с някакъв тип бизнес дейност. Забелязваме медоносната пчела и проблемите с нея след пръскане с пестициди, защото умират пчели на пчелари, а пчеларството е и бизнес, хората губят доходи. Но всъщност основният приход, който се получава от опрашването, го вършат дивите пчели“. Учените алармират, че промените в климата разстройват установените връзки между пчелите и растенията. По-високите средни температури карат растенията да цъфтят по-рано от обичайното и преди пчелите да излязат от своята био пауза. Така не могат да бъдат опрашени, което реално би довело до изчезване на растителни видове. „Например в Европа, при един вид дива пчела и рядкото планинско растение съсънка се получава разминаване в циклите. Растението е опрашвано само от този вид пчела и след като не може да бъде опрашено, не може да се образуват семена. Така за кратко време растението ще изчезне. За пчелата това не е толкова фатално, защото тя събира нектар и прашец и от други растения“, разказа Роман Рачков. Той подчерта, че в много държави изследват биоразнообразието си от диви пчели и вземат мерки за тяхното опазване. България в това отношение изостава. В нашата страна „не е разпространена и услугата „опрашване“, например на овощните градини, нещо, което е масово разпространено в САЩ, особено в Калифорния, където отглеждат бадеми. Хората си плащат, за да им бъдат докарани пчели, които да опрашват културите им“, посочи още Роман Рачков.
Интервюто с Роман Рачков чуйте в звуковия файл.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..