Фактите: Повече от 180 000 растителни вида, включително 1200 селскостопански култури, в целия свят зависят от опрашване за своето възпроизводство. Исторически растенията и пчелите взаимно са коеволюирали, така че днес около 80% от растителните видове се опрашват от над 20 000 вида пчели, обитаващи Земята. 10% от тях се срещат в Европа.
Коментарът: „Дивите пчели опрашители са онези насекоми, без които ние няма да можем да се храним с много неща“, напомни в интервю за Радио Благоевград Роман Рачков, председател на Българската асоциация по биологична растителна защита, част от авторския екип на платформата за науката „Климатека“. Агрономът подчерта, че „основните опрашители в природата са тези множество видове диви пчели и други насекоми, които просто не забелязваме, тъй като не са свързани с някакъв тип бизнес дейност. Забелязваме медоносната пчела и проблемите с нея след пръскане с пестициди, защото умират пчели на пчелари, а пчеларството е и бизнес, хората губят доходи. Но всъщност основният приход, който се получава от опрашването, го вършат дивите пчели“. Учените алармират, че промените в климата разстройват установените връзки между пчелите и растенията. По-високите средни температури карат растенията да цъфтят по-рано от обичайното и преди пчелите да излязат от своята био пауза. Така не могат да бъдат опрашени, което реално би довело до изчезване на растителни видове. „Например в Европа, при един вид дива пчела и рядкото планинско растение съсънка се получава разминаване в циклите. Растението е опрашвано само от този вид пчела и след като не може да бъде опрашено, не може да се образуват семена. Така за кратко време растението ще изчезне. За пчелата това не е толкова фатално, защото тя събира нектар и прашец и от други растения“, разказа Роман Рачков. Той подчерта, че в много държави изследват биоразнообразието си от диви пчели и вземат мерки за тяхното опазване. България в това отношение изостава. В нашата страна „не е разпространена и услугата „опрашване“, например на овощните градини, нещо, което е масово разпространено в САЩ, особено в Калифорния, където отглеждат бадеми. Хората си плащат, за да им бъдат докарани пчели, които да опрашват културите им“, посочи още Роман Рачков.
Интервюто с Роман Рачков чуйте в звуковия файл.
Деветият Международен кукерски фестивал „Старчевата“ събра в Разлог 24 групи от България и чужбина с над 2 500 участници. Атрактивният фестивал се проведе на централния площад „Преображение“, където дефилираха кукери от общините Тунджа, Ямбол, Благоевград, Симитли, Карлово, Павел баня, Елин Пелин, Земен, Перник, Кюстендил, Петрич и Разлог. В..
При детайлен анализ на данните за 2024 година, свързани с безопасното движение в България, се показва, че по време на снеговалеж, проливен дъжд и мъгла са загинали 10 души или 2 % от всички загинали по улиците и пътищата през годината. Докато, когато времето е било сухо, слънчево и благоприятно за движение са загинали 352 души или 73% от всички..
"БЕЗ КРИЛА" е филм, вдъхновен от истинската история на лекоатлета, параолимпиец и трикратен шампион на скок дължина за хора с увреждания - Михаил Христов. Михаил на 14 години губи двете си ръце заради токов удар. След това става състезател по дълъг скок и печели световна титла за параолимпийци, а после измисля нов вид протези и започва да ги..
Днес, на 18 януари, църквата "Свети Атанасий" в разложкото село Елешница празнува и 190 години от освещаването си. Юбилеят бе отбелязан с празнична света литургия, на която бе поканен и Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим със свещеници от Неврокопската духовна околия. В миналото в селото съществували много оброчища, едно от..
На 18 януари се празнува Международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц, който 30 години събира снежни човеци и колекцията му от над 3000 бр. е записана в Книгата на Гинес. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек. Понастоящем рекордът..
Музиката, която пленява, води до нови постижения и е от сърце – това беше основният лайтмотив на срещата в нашия радиоефир с благоевградската поп изпълнителка Мина Сучева, която е и преподавател в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. Една динамична и изпълнена с лични и професионални събития 2024 година изпраща..
Комисията за защита от дискриминация се самосезира по доклад на д-р Орлин Колев, член на КЗД и преподавател по Конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е внесен с искане за образуване на производство пред КЗД за установяване на непряка дискриминация, произхождаща от чл. 21, ал. 4 от Закона за висшето..