Във фокуса на вниманието ни в последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден, е новият роман „Звезди под клепачите” на Николай Терзийски, за който веднага се заговори като литературно събитие. Появата му се свързва с много лична за автора история от 2020 г., която отваря болезнена празнота, трансформирана от него в енергия за писане, но по широкия път към читателите си книгата вече живее пълноценен собствен живот. Във вторник беше премиерата й в Пловдив, във вдъхновяващата атмосфера на Литературен Салон „Spirit & Spirit”, на 26 арил е представянето й в Дупница, на 11 май в Благоевград, на 17 май в София, а на 11, 12 юни на фестивала на българската книга в Брюксел .
„Звезди под клепачите” е внимателно и прецизно изграден роман, с онази характерна „сферична” постройка, която отличава предишните книги на автора”, е написал в анотацията редакторът Борис Минков. „Повествованието съставя плътни паралелни структури, които в хода на действието се разгръщат като цялостни светове. Това е разказ, който захапва опашката си и се самосъздава пред очите на читателя.”
А за писателката Здравка Евтимова романът е необходим днес и сега, за да не се превърне животът в единствения възможен влак към истината.
„В тази книга има мъдрост и искрящ талант. Има надежда. Това е роман за времето и неговото най-красиво, най-страшно и същевременно най-щастливо измерение – любовта. Николай Терзийски е създал притча за безсмъртието, стигнал е сърцевината на тайната. Сред всичко на света само любовта е в състояние да създава вечност”, казва Евтимова.
Николай Терзийски е роден в Смолян през 1983 г. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има и магистратура по философия. Дебютният му роман „Отлъчване” излиза през 2017 г., и печели голямата награда в категория проза от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет”. През 2019 г. излиза и вторият му роман „Хроники на неведомото”.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..