Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Светла Коева: Заедно да работим за опазването и изучаването на българския език, дължим го на предците и децата си

В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките традиционно кани българските учители и ученици, както и всички българи да се присъединят към кампанията на Института „Написаното остава. Пиши правилно!“. За съвременното отношение към българския език, за начина, по който го пазим и развиваме, ще говорим в следващите минути с проф. Светла Коева, ръководител на Секцията по компютърна лингвистика към Института за български език. Добър ден!

Проф. Коева, днес в градинката пред Софийския университет за осма поредна година всеки ще има възможност да провери нивото си на грамотност. Разкажете ни за инициативата, организирана от вашия институт: къде, какво, как ще се случи и каква е целта?

Здравейте, първо честит празник на всички! Много Ви благодаря, госпожо Радкова, че имаме възможността да разговаряме на един от най-светлите празници на нашия народ, на който отдаваме почитта си на великото дело на братята Кирил и Методий, но така също и на българската азбука и книжовност, почитаме факта, че делото на светите братя се е запазило благодарение на българската държава и се е разпространило сред останалите славянски народи. Преди да разкажа за диктовките, които традиционно провеждаме на 24 май, позволете ми да кажа няколко думи за българските азбуки.

Всички знаем, че първата старобългарска азбука – глаголицата, е създадена от свети Кирил Философ. Тя е забележително творение, защото всяка буква съответства на точно един звук, а буквите за звукове, които имат близки акустични характеристики, са изобразени с еднакви графични елементи. В пределите на Първото българско царство възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата, а нейното название идва от името на свети Кирил Философи е установено в негова памет. Старобългарските произведения са пренесени в останалия славянски свят и векове наред се използват и преписват, а старобългарският език е възприет като литургичен и книжовен език и от други народи. Всичко, което казах, се отразява в името на празника – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Разбира се, 24 май е празник на всички съвременни просветители – учители, университетски преподаватели, писатели, преводачи, журналисти, артисти, на всички, които милеят за родното слово, опазват го и го развиват.

С диктовките на „Написаното остава. Пиши правилно!“, които организираме по случай 24 май, всеки, който има желание, може да провери знанията си по български правопис и пунктуация, но целим много повече, а именно да засвидетелстваме заедно почитта си към българската просвета и култура, към българските просветители. Тази година можете да ни намерите в Княжевската градина, срещу централната сграда на Софийския университет, от 10 до 14 часа днес, на 24 май.

От няколко години в началото на месец май разпространяваме диктовките и те се провеждат както на открито, така и класните стаи в много български градове и села, а и сред българските общности в чужбина. Към момента диктовките вече са проведени на над 50 места в страната, например в Бургас, Русе, Враца, Самоков, Димитровград, Търговище, Стара Загора, Варна, Банско, Добринище, Велинград, Карнобат, в Белград и на много други места. Участниците ни изпращат снимки, които публикуваме във Фейсбук страницата на Института за български език „Езикови справки“, – всички можете да ги видите и да се възхитите на правописа и краснописа на нашите деца.



Институтът за български език при БАН реализира кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!, срещате се с много ученици, какви са впечатленията ви, грамотни ли са съвременните деца?

Срещаме се с ученици по време на езиковите игри и викторини, които организираме по покана на различни училища в страната. Трябва да кажа, че училищата, които ни канят, са изключително добре подготвени. Последният пример са деца от първи до седми клас от Частно училище „Св. Константин-Кирил Философ“ в град София, където бяхме на 11 май. Също така отлични впечатления имаме от учениците от град Сливен, където на 10 май се проведе общоградското състезание „Чета и пиша правилно“ между 11 училища със съдействието на Института по български език.

От друга страна, преди няколко години имахме възможността да посетим няколко училища в страната, в които учениците бяха над 90 % от ромски произход. Самите деца бяха много усмихнати, много жизнерадостни, с голямо желание участваха в нашите езикови игри. Не може обаче да не споделя, че някои деца дори в пети клас трудно четяха и пишеха на български език, не можеха да следят добре преподавания материал на български език и това ги караше да се чувстват изолирани и все повече да изостават от учебния процес и в някои случаи да отпадат. По тази причина още тогава за мене се затвърдиха два основни извода: първо, че децата с различен произход не бива да се изолират в отделни училища, а трябва да учат заедно с останалите деца, за да могат да се приобщят към езика и културата още в ранна детска възраст; и второ, че децата в България трябва да са овладели български преди първия учебен ден, за да може успешно да се справят с учебния материал, да не изостават и да имат равни възможности с останалите деца.

Много хора се възмущават от навлизането на чужди думи в българския език. Заплашен ли е езикът ни от хегемонията на английския език, доколко това трябва да ни тревожи?

Винаги са навлизали нови думи в българския език, в дадени периоди от развитието на езика основно от френски или от руски, но също така от турски, гръцки и немски. Например с чужд произход са думите чадър, палачинка, математика, които отдавна са станали част от езика ни.В момента основно навлизат нови думи от английски език. Не трябва да ни безпокои ситуацията, когато с нова дума от чужд произход се назовава нов обект или ново понятие. Само ако се замислим какъв е животът ни в момента и какъв е бил преди 20, 40 или 100 години, ще видим, че сега един образован човек използва много повече думи, защото трябва да назовава много и различни нови обекти, както и нови понятия, които не са съществували преди време.

Обезпокоителни са обаче няколко явления. Първо, когато чужди думи се използват вместо хубави и добре установени български думи, както често можем да чуем или прочетем (основно от журналисти и политици): Аз мога да лидирам вместо Аз мога да ръководя; екшън план за действие вместо просто план за действие; Запознайте се с нашия мърчандайзер вместо Запознайте се с нашия търговски директор; Този режим експанзира вместо Този режим разширява своето влияние; Какъв е копирайтът? вместо просто Какво е авторското право? и много други.

Второто негативно явление е възприемането на чужди граматични структури или на чужди думи, без те да бъдат подчинени на граматичната структура на българския език. Например кафе вкус вместо вкус на кафе или кафеен вкус, Хайде да си го случим! вместо Хайде да направим така, че да се случи, Усмихни дете! вместо Накарай дете да се усмихне! или Подари усмивка на дете!

Третото негативно явление е неправилното графично представяне на думите под влиянието на други езици: например изписването на названията на дните от седмицата и месеците с главни букви или изписването на съставните имената на организации с главна буква при всяка дума и др. Макар че в Търговския закон е уредено имената на фирмите да се изписват на български език, много често това изписване не фигурира на публични места или е възприето име, което нарушава българския правопис. Например София Тех Парк се изписва с три начални главни букви. Ако трябва да се спазват правилата на граматиката и правописа, а не да се търси кореспонденция с английски или оригиналност, би трябвало названието да бъде Технологичен парк София или ако все пак остане съкратеното тех, то трябва да се изпише слято с думата парк или поне думата парк трябва да се пише с малка буква.

Има ли интерес към популярната услуга „Езикови справки“, какви хора обикновено звънят, какво от правописа най-много ги затруднява?

Да. Услугата „Езикови справки“ е популярна, макар че вече е на 70 години. От 2014 година услугата не е само по телефона, отговаряме на въпроси до един час във Фейсбук профила на Института за български език „Езикови справки“, по електронната поща, както и посредством онлайн справочника „Езикови справки по интернет“. В справочника може да се зададе въпрос, но може и да се потърси отговор, ако въпросът вече е бил задаван. Харесваме това, че има и други колеги, които са превърнали в професия това да отговарят на езикови въпроси. Както и факта, че когато отговарят на въпроси те препращат към първоизточника, към „Официалния правописен речник на българския език“.

Когато има колебания обаче и не може бързо да се намери достоверен отговор на езикови въпроси, най-добре е да се търси помощ от езиковедите от Института за български език. Както посочих, възможностите за контакти са разнообразни, а помощта от квалифицирани специалисти е много важна.

Например думата вентрилòк ‘лице, което говори, като видимо не мърда устните си, сякаш звуковете излизат от корема му’ не фигурира в „Официалния правописен речник на българския език“. Думата навлиза в българския език от френски: ventriloque. Колегите ще ви отговорят, че правилната форма за единствено число е вентрилòк, чиято форма за множествено число би трябвало да бъде вентрилòци, а в интернет се срещат редица неправилни варианти като: *вентрилòг, *вентрилòга. Употребявасе и думата вентрилоквист (вентрилоквисти) със същото значение.

Ако трябва да обобщя кои са най-често задаваните въпроси към служба „Езикови справки“, това са въпроси за употреба на бройна форма, на главни букви, на пунктуационни знаци, на пълен член. Ако сте по-любопитни, посетете онлайн справочника „Езикови справки по интернет“.

Доколкото знам, подготвяте дигитален вариант на сегашния правописен речник. Освен дигиталния му характер, какво ще бъде различното в него?

Електронните речници са не само речници в електронна форма. Електронните речници позволяват бързо търсене по различни критерии, а не прелистване страница по страница. Също така позволяват да се установят различни връзки между думите. В електронния правописен речник ще бъдат представени всички форми на дадена дума и между тях ще бъде установена връзка, така че да може да се направи справка за правописа на всяка една от формите или да се видят всички форми на дадена дума едновременно. Ще се правят препратки и към правилата, според които думите се изписват правилно.

Каква част от работата на секцията, която Вие оглавявате – по компютърна лингвистика, може да се използва от ученици и студенти или по-скоро е адресирана към ресорните академични среди?

Компютърната лингвистикае точна, важна, полезна и красива наука. Точна наука е защото съчетава знание от области като математика и лингвистика, логика и информатика. Важна и полезна наука е, защото макар че постиженията в тази област са теоретични, приложенията на компютърната лингвистика вече от доста години се използват широко в нашия живот и значението на тези приложения все по-бързо расте. Като започнем от относително простите програми за проверка на правописа и граматиката, преминем през вече добре познатите приложения за автоматичен превод и преобразуване на текст в реч и достигнем до сравнително нови области като общуването между човек и компютър на естествен език.

Всъщност през последните 20 годни винаги сме се стремили всеки теоретичен резултат в областта на компютърната лингвистика да бъде съпроводен и с конкретно практическо приложение, което да е достъпно за много хора. Най-често използваният ни ресурс в интернет е Булнет, лексикално-семантична мрежа, която съдържа над 110 000 синонимни множества, връзки с техните надредни и подредни понятия, с понятията, изразяващи техни части или причинно-следствени отношения. Синонимните множества в български са свързани с еквивалентните синонимни множества в английски и през английски с още 23 езика. Така сме предоставили едновременно синонимен, антонимен, тълковен и многоезиков речник на вниманието на широката публика.

Кои са по-интересните проекти, по които работи Секцията по компютърна лингвистика?

Работим по няколко теоретични проекта, както и по проекти, които имат директно практическо приложение. Теоретичните ни проекти са насочени към онтологично представяне, което ще ни позволи да предсказваме с голяма точност допустимите комбинации от думи, например, че чета се съчетава с думи и изрази, които се отнасят до човек и печатно или ръкописно произведение, а пия се съчетава с думи или изрази, които се отнасят до човек или животно и течност и т.н. Верните обобщения за съчетаемостта на думите ще помогнат за правилното автоматично генериране на реч, както и за правилното автоматично генериране на обобщения на текстове или на отговори на въпроси. Наскоро завършихме проект, в рамките на който създадохме колекция от над 20 000 изображения с над 200 000 анотирани обекта в тях по специално разработена онтология. Преведохме класовете на онтологията на 25 езика, като включихме синоними, дефиниции и примери. Този ресурс може да се използва както в областта на автоматичното разпознаване и класифициране на обекти в изображения, така и за генериране на описания на изображения, извличане на отговори за изображения на различни езици и други интересни задачи.

Успяваме ли през 21. век да съхраним магията на българския език, който е един от най-старите държавни езици на Европа, под заплаха ли е богатството на езика ни в днешния комерсиален свят, в който се предпочитат кратки и прости форми на изказ?

Точно преди 10 години разпространихме резултатите от едно проучване под заглавието Дигиталната смърт на българския език, което разбира се беше провокативно и целеше да привлече интереса на публиката. Съвременното развитие на информационните и комуникационните технологии понякога се сравнява с въвеждането на печатарската преса от Гутенберг. След откритието на Гутенберг настъпва истински прелом вкомуникацията и обмена на знания, тъй като процесът на отпечатване и разпространение на книги се улеснява и ускорява. Както преди столетия езиците, за които е нямало отпечатани книги, са били обречени на отмиране, така и в наши дни, функциите и значението на езиците, за които няма достатъчно развити езикови технологии, са обречени постепенно да намаляват.

Каква е ситуацията с българския език?

През 2022 г. беше направено проучване на технологичната поддръжка за европейските езици, като за целта бяха разгледани повече от 11 500 езикови ресурса и приложения, от които над 500 за български език. Можем да кажем, че напоследък се наблюдава сериозен напредък в изследванията за български език, насочени към автоматично извличане на информация за събития, анализ на настроенията на потребителите, откриване на фалшиви новини,прогнозиране на резултати,проверка на достоверността на факти и др., но също така можем да направим обобщението, че като цяло езиковите технологии за български език не са толкова добре развити като тези за английски език и дори като тези за немски, френски и испански език. Към момента личните асистенти като Алекса или услуги като OK Гугъл или Сири не поддържат български език.

С други думи, важно е да се работи сериозно за развитието на езиковите технологии за български език, за да може хората успешно и ефективно да използват родния си език при електронно общуване, както и при всички нови технологии, които бързо навлизат в живота ни.

Но също така е важно, че за да се запази и развива българският език, всички ние трябва да полагаме усилия за неговото описание, популяризиране и изучаване. В тази връзка искам да завърша с една мисъл на големия български учен Александър Теодоров Балан, който е казал:

„Не стига само да си роден българин, научил да говори български, да чете и да разбира български книги; потребно е нещо повече – потребна е езикова просвета“.

Накрая по случай празника пожелавам на всички на първо място да са здрави, но също така заедно да работим за опазването, развитието и изучаването на българския език, защото го дължим както на предците си, така и на децата си.





БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Елена Панайотова представя книгата „Приложен театър”

Елена Панайотова представи своята книга „Приложен театър” в Регионалната библиотека на Благоевград. Тя е доктор по театрално изкуство в Нов български университет. Специализирала е европейска култура в Университета в Амстердам и театрална антропология в театър „Один” в Дания. Дългогодишен преподавател е по театрално изкуство в Академията за изкуства..

публикувано на 24.04.24 в 18:37

„Великден във всеки дом” – благотворителна инициатива в Дупница

 „Великден във всеки дом” - т ова е новата кампания на сдружение  „Близо до теб“ за даряване на пакетирани козунаци на самотно живеещи пенсионери в селата от община Дупница. Екипът на сдружението благодари за подкрепата на хората с добри сърца в грижата за хора в нужда. В благотворителната инициатива апелът е да се дарят козунаци, които ще..

публикувано на 24.04.24 в 13:56
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Българинът потребява повече и успява да инвестира

По данни от Наблюдението на домакинските бюджети през 2023 г. на НСИ, годишният общ доход средно на лице от домакинство е 10 846 лв. и нараства с 20.4% спрямо 2022 година. За последните десет години (2014 - 2023 г.) - се увеличава 2.3 пъти.  Годишните разходи са 10 044 лв. средно на лице, което е с 19.7% повече в сравнение с 2022 година. За периода..

публикувано на 24.04.24 в 10:19

WWF ще пусне в Дунав 1,6 милиона есетри

Европейската комисия призова държавите-членки да увеличат усилията си за справяне с бракониерството и незаконния трафик, за да опазят малкото останали есетрови риби на континента. Въпреки че са надживели динозаврите, днес те са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са..

публикувано на 23.04.24 в 13:22

Доброволци от Гоце Делчев с отличие за каузата за чиста околна среда

На официална церемония на 18 април бяха обявени победителите в годишните награди на организацията  „ Time Heroes “. Призове получиха хората и организациите с изключителен принос за развитието на доброволческата култура в България през 2023 г. С награда „Героите“ беше отличена и организацията „Green and clean“ от Гоце Делчев с основател Георги..

публикувано на 23.04.24 в 10:55

Веселин Христов: Възстановяваме диалога в БСП-Благоевград

Помирението в БСП-Благоевград е въпрос, който вълнува не само нашите членове, но и всички граждани на общината. Всички очакват БСП да бъде силна партия и считам, че това е възможно. Помирението вече е факт. Това заяви в предаването „Събития и личности“ на Радио Благоевград Веселин Христов, председател на общинската структура на БСП в областния..

публикувано на 22.04.24 в 12:25
Вилиан Стефанов

Фотоизложба в Благоевград показа последствията от ядрената аварията в Чернобил

Фотоизложбата „Изгубени във времето“, с 20 фотографии от забранената зона край Чернобил,  ще бъде открита в Благоевград на 26 април. Това е датата, на която през 1986 година,  стана  аварията в Чернобилската атомна централа. Преди войната в Украйна, зоната край Чернобил бе една от най-посещаваните туристически атракции в света, за което голяма..

публикувано на 22.04.24 в 09:28