10
Всяка среща с художника живописец Николай Китанов, който и на 86 продължава активно да рисува, без да изневерява на творческия си и личностен избор да стъпва безшумно и на пръсти в изкуството, но да остане вече десетилетия висока професионална мярка за по-младите си колеги и пазител на стойности, е голямо вълнение за мен. Нашият разговор, поддържан и в паузите мълчание в хода на времето, не е от вчера, но формалният повод да наруша неговата респектираща вглъбеност и да го поканя е наградата за цялостен принос на община Благоевград, която той получи на 24 май при откриването на традиционната обща изложба в Градската художествена галерия.
Николай Китанов е роден на 29 септември 1935 г. в горноджумайското тогава село Марулево. Учи при художниците Владимир Пешев и Георги Лазов. Първите му прояви са на 28-годишна възраст (1963) в онова най-драматично десетилетие на художествения живот в България, изпълнено с изненадващи обрати, изпитания и описано прекрасно от най-значимия български изкуствовед, художествен критик и познавач на българскта и световна живопис – проф. Димитър Аврамов. Първата му изложба е едва след двайсет години. Следват десетки самостоятелни експозиции и участие в общи прояви, интерес към живописта му в Швейцария, след като е открит щастливо от запален частен колекционер.
„Отдалеч познавам синьозелената му студена гама, която в неговия пейзаж звучи така интимно и човешки топло – пише в един паметен свой текст изтъкнатият наш литературовед проф. Енчо Мутафов. – Виждам го до ден днешен в общата тенденция на пейзажа, застъпвана от художници като Светлин Русев, Илия Милков, Марко Монев, Никифор Цонев, Николай Дабов. Наричам я добрата ни стара модерност, която продължава хубавите традиции на Новите от 30-те и 40-те години.Тези традиции са особено скъпи за нас, те професионализират живописта ни в неакадемичен и нестилизационен вид, като придават на композицията стабилност и уют, а по-късно, при безразборната модернизация на изкуството, пазят чувството за здрави стойности.”
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ с художника Николай Китанов.

„Хората имат право на чиста вода и прозрачна информация“ е призивът на Сдружение за достъпна и качествена храна във връзка с ново изследване на Greenpeace и PAN Europe, което разкри тревожни нива на трифлуороцетна киселина (TFA) – „вечен химикал“, който се натрупва в питейната вода в Европа. TFA е изключително устойчиво и..
Биографичната история с много драматични обрати и живот, посветен на борбата за Свобода описва в книгата „Разложката Райна княгиня“ авторът д-р Елена Чалгънова. Това е първата и единствена книга, представяща ролята на една будна и закърмена с патриотизъм и човеколюбие жена – Райна Каназирева. Тя е учителка и активен деятел и участник в..
В интервю за „Събития и личности“ бившият член на ЕП от ВМРО Ангел Джамбазки коментира действията на управляващите по казуса „Лукойл“ и въведения механизъм за особен управител. Джамбазки постави акцент върху разликите между българския подход и германския модел, към който често се правят препратки в публичния дебат. Според бившия евродепутат германската..
В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..
Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци. По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..
Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..
Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..