Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„От ледовете на Антарктида до дълбините на океана“ с приключенеца д-р Атанас Пелтеков: Началото

Няма по-непреодолими предизвикателства от тези, които човек сам си постави, но няма и по-велико чувство от това, да се усещаш истински жив, щастлив и удовлетворен от живота, от покорените върхове, превъзмогнатите страхове, задоволено любопитство и сбъднати мечти. Всичко това и още много може да се каже за една интересна личност, която имам щастието и удоволствието да познавам още от ранна детска възраст. Д-р Атанас Пелтеков е известен в публичното пространство като чудесен общопрактикуващ лекар, човек с невероятно чувство за хумор, но и като приключенец с интересни хобита.

Любознателният му дух го отведе 4 пъти до ледения континент Антарктида, а новото му хоби – подводното гмуркане, постави на изпитание сетивата и уменията му при 58 метра под морското равнище.

За предизвикателствата, които човек сам си поставя и умението да се радваш на живота, такъв какъвто е, ще Ви разкажем в поредица от срещи по Радио Благоевград, в рубриката „От ледовете на Антарктида до дълбините на океана“. Поставяме началото с д-р Атанас Пелтеков и неговите спомени от четирите експедиции до българската база на остров Ливингстън на Антарктика.

„Това е нещо, което оставя много ярък отпечатък в битието и душевността на хората, които са това място“ – категоричен е д-р Пелтеков, който разказва как се е „запалил“ по това предизвикателство. Както повечето неща в този живот, заминаването му до Антарктида е станало вследствие на поредица от случайности. Но, няма нищо случайно.

„Извън кабинетната си дейност, аз работя като хоноруван преподавател в Катедра „Спорт“ на Софийския университет и осигурявам медицински спортните им лагери зимно и лятно време. Така се запознах с хора, които са ходили на Антарктика. И на въпрос мой: „Добре, какво е нужно аз да мога да отида на Антарктика“, един от тях ме погледна и каза: „Абе, ти док, знаеш ли, че ставаш за тази работа“. Това ми прозвуча много добре. Човекът обеща да ме представи на медицинската комисия за следващото пътуване до Антарктида. Това се случи през ноември 2016 г. Медицинската комисия ме одобри и аз трябваше да замина още същия месец“ – обяснява д-р Пелтеков, който не скрива и появилите се колебания, къде всъщност отива.

Лекарят поема част от логистичната работа и медицинско оборудване на българската база и на екипа, които отива на нея. Въпреки всички усилия, поетият риск си е струвал – признава лекарят антарктик.

„Първият сблъсък с Антарктида беше нещо невероятно и недостижимо. Всичко това, което сме чели, гледали като фирми и снимки, се покрива едно към едно. Тя е като „врящ казан с лепило“. Бръкнал веднъж в него, той започва да те придърпва отново и отново. И аз, всеки път, когато ме поканят да отида отново на нашата база, съм готов да го направя. Заявявам го най-отговорно още сега“ – категоричен е д-р Пелтеков.

„Всяко отиване до Антарктида е истинско изпитание, защото зависиш от много неща – от времето, от самолетите, от кораба, от екипа, разтоварването на багажа на базата – това е непрекъснат и денонощен труд. Ако една крушка не мига в базата, това означава, че имаме проблем и се активират един куп хора, за да го отстранят“ – спомня се лекарят, според когото, сплотеността на екипа е другото нещо, което го е впечатлило много.

Най-ярките спомени, които е запечатал в съзнанието си д-р Атанас Пелтеков, са три от първата му експедиция.

„Корабът приближава към брега и ние новобранците гледаме къде отиваме, и в един момент, след втория завой в залива, някой казва: „А ето там, в далечината е нашата база“. Нашата база се оказа затрупана със сняг, освен основната къща, която е в червено, другите неща не се виждат въобще. И това беше много впечатляващо. След това, слизането на брега беше в 1 часа през нощта. Представете си сумрак, ние сме с някакви челници, стоварването на целия този багаж в рамките на две денонощия на ръка - от лодката на шейната, нареждането, включваш и почва да работи всичко и този момент беше уау. От чешмите има течаща вода, пералнята може да работи, имаш душ с топла вода – битови удобства всякакви на края на света, това беше супер впечатлително. И третото нещо, което много ме впечатли, са хората. Защото, аз видях човек, с флекс ръчен и парче метал, от боклука /там, думата боклук намира нови измерения/, този човек направи спусъка на някаква машина само с ръчния флекс и клещи, и машината проработи. Дето казват – с плюнка правят атомна енергия тези хора. И третото нещо, което много ме впечатли – „лудостта“, в най-добрия смисъл на тази дума, „лудостта“ на нашите учени и това, което те правят, го правят с невероятен хъс и професионализъм. Наистина съм много впечатлен“ – допълва д-р Атанас Пелтеков.

Какво още го е впечатлило на ледения континент Антарктика ще Ви разкажем с продължението на рубриката скоро по Радио Благоевград.

Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с д-р Атанас Пелтеков: 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Илия Лазаров: САЩ рискуват да се превърнат в ненадежден партньор

Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..

публикувано на 21.02.25 в 12:08
Настимир Ананиев

Настимир Ананиев: Повишение на заплатите в МВР трябва да има, но срещу реформи, а не „на калпак“

Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..

публикувано на 21.02.25 в 11:52
Калоян Методиев

Калоян Методиев: Бюджет 2025 – антисоциален, антибизнес и антиграждански

Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..

публикувано на 21.02.25 в 11:25
Доц. Тодор Чобанов

Траките – кои са били и какво трябва да знаем за тях?

Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..

публикувано на 21.02.25 в 10:57

Производители представиха българския вкус на изложение в Португалия

България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият  хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в  Лисабон.  Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..

публикувано на 21.02.25 в 09:55

Дупница помага на Слави

Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков  се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..

публикувано на 20.02.25 в 20:29

Над 130 години Национален етнографски музей - съкровищница на българското културно наследство

1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България.  А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни  историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..

публикувано на 20.02.25 в 20:21